— Добре.
— Кой е родният ти свят?
— Не знам.
— Не питам за този, на който си родена. Имам предвид света, където живееш.
— О, Соломон.
— Но това е светът, на който сме сега — изтъкна Мишката.
— Тогава това е моят дом сега.
— Нека опитам по друг начин. Къде си отраснала?
— Навсякъде.
Мишката се намръщи.
— Къде живееха родителите ти?
— С мен.
Един сервитьор донесе вечерята им и Мишката спря с въпросите си. Докато чакаха десерта, тя опита отново.
— Знаеш ли защо те отвлече извънземният?
— Какво е „отвлече“? — попита Пенелопа.
— Защо те открадна от семейството ти?
— Не стана точно така. Той ме открадна от Джими Неделята. — Тя спря замалко, като че ли да премисли какво е казала.
— Той ме спаси от Джими Неделята — промени отговора си Пенелопа, — но се държеше лошо с мен.
— Джими Неделята — повтори Мишката. — Той беше ловец на глави. Чух, че намерили тялото му на Гленарис V.
— Гленарис IV — поправи я Пенелопа. — Никой не живее на Гленарис V.
— И казваш, че извънземният те е откраднал от него и го убил?
— Той ме спаси от него — натърти Пенелопа. — Джими Неделята щеше да ме нарани. — Тя продължи замислено: — Не знам кой го е убил.
Мишката изглеждаше озадачена.
— Защо ще иска да те нарани?
Пенелопа сви рамене.
— Не знам.
— Може би просто си мислела, че ще те нарани. Вероятно е бил груб човек.
— Щеше да ме убие — повтори твърдо Пенелопа.
— Не разбирам.
— Онези двамата мъже на Чероки също искаха да ме убият.
— Не, не искаха — възрази Мишката. — Щяха да те вземат от нас и да те върнат на твоето семейство.
— Нямам никакво семейство.
— Трябва да имаш все някого — братовчед, чичо, нещо подобно.
Пенелопа сви рамене.
— Може би.
— Както и да е, нямаше да те убият. Някой е предложил тлъста сума да те върнат при него. Никой не може да я прибере, ако си мъртва.
— Ти няма да ме върнеш, нали? — запита уплашено Пенелопа.
— Разбира се, че не — излъга я Мишката. — Но трябва да открия кой те търси, за да им кажа, че си в безопасност и че предпочиташ да останеш с мен. — Тя замълча за момент. — Кой мислиш, че иска да те намери?
— Всеки — отговори Пенелопа. — Особено Човека Номер.
— Човека Номер? — повтори Мишката. — Кой е той?
— Не знам.
— Защо го нарече Човека Номер?
— Защото името му е число.
— Наистина ли?
Пенелопа кимна.
— Тридесет и две.
— Може би е някакъв код.
— Всички му викаха така.
— Кои всички?
— Всички в сградата.
— Каква сграда?
— Не знам.
— Къде беше тази сграда?
— Много далеч — каза Пенелопа. — На една голяма планета с много сгради.
— Ако изредя няколко имена, ще го познаеш ли?
— Да.
— Земята?
— Не.
— Сириус V?
— Не.
— Делурос VIII?
— Същата — потвърди Пенелопа.
— Била си на Делурос?
Пенелопа кимна.
— Много е голяма.
— Най-голямата — съгласи се Мишката. — Живяла ли си там?
Пенелопа поклати глава.
— Човека Номер ме закара там.
— Защо някой ще те води на централната планета на Демокрацията?
— Не знам.
— Колко време беше там?
— Много дълго.
— Седмица? Месец? Година?
Пенелопа вдигна рамене.
— Много дълго.
— Хареса ли ти там? — попита Мишката.
— Не. Всички носеха униформи и се държаха лошо. Никой не искаше да си играе с мен.
— Как се махна?
— Някой ме открадна.
— Джими Неделята?
Пенелопа поклати глава.
— Не. Преди него беше друг.
Мишката замълча за момент и се опита да проумее това, което научи, и да отсее истината.
— Сега е мой ред — обади се Пенелопа.
— Твой ред?
— Да ти задавам въпроси.
— Добре.
— Винаги ли са те наричали Мишката?
— Не, имах си истинско име.
— Какво беше то?
Мишката се усмихна горчиво.
— Беше толкова отдавна, че вече не си спомням.
— Колко отдавна?
— Много.
— На колко си години? — попита Пенелопа.
— Трийсет и седем стандартни години.
— Много по-голяма си от Мерлин — отбеляза момичето.
— Не толкова много — защити се Мишката. — Само шест или седем години.
— Какво правеше, преди да го срещнеш?
— Доста неща — отвърна Мишката.
— Била ли си омъжена някога?
— Не.
— А искала ли си?
Мишката сви рамене.
— Веднъж. Но разбрах, че съм сгрешила.
— Тогва ли стана Мишката?
— Не точно — усмихна се жената.
— Мерлин как прави фокусите си? Наистина ли са магически?
— Не, те са просто илюзия. Но никога не ми казва как стават.
— Нали ти е приятел?
— Да.
— Тогава трябва да ти каже.
— Но тъй като и аз съм му приятелка, никога не питам.