— Не разбирам.
— Като пораснеш малко, ще разбереш.
Внезапно Мишката усети погледа на някакъв грамаден мъж, който ги наблюдаваше през вратата към фоайето. Когато очите им се срещнаха, той извърна глава.
— Пенелопа — извика я тихо Мишката, — искам да се обърнеш много внимателно и да ми кажеш дали познаваш човека, който стои до колоната зад вратата. Не го прави бързо, а нехайно, като че ли си отегчена и искаш да се огледаш наоколо.
Момичето изпълни точно указанията, после се обърна отново към Мишката.
— Виждала ли си го преди?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Може и да греша, но ми се струва, че ни наблюдава. — Тя протегна ръка и хвана детето. — Няма защо да се страхуваш. Не може да предприеме нищо пред толкова много свидетели. Засега сме в безопасност.
— Знаех си, че няма да престанат — прошепна нещастно Пенелопа.
Мишката пусна детето и провери оръжията си под масата — ножа в ботуша, киселинния спрей в торбичката на кръста и малкия звуков пистолет, втъкнат в колана й. Когато се увери, че всичко е наред, тя програмира компютъра да впише сметката в разходите за стаята им и се изправи.
— Сега ще проверим дали греша — съобщи тя. — Стой близо до мен и винаги гледай да съм между тебе и онзи мъж, разбра ли ме?
— Да.
— И не се страхувай. Никой няма да те нарани.
— Няма да се страхувам — обеща Пенелопа.
Мишката я хвана отново за ръката и тръгнаха заедно от ресторанта към асансьора. Големият мъж вървеше на около десетина метра след тях.
— Проклятие! — измърмори под нос Мишката.
Тя издърпа Пенелопа върху невидимата въздушна възглавница и я насочи към осмия етаж. Огромният мъж взе левия асансьор десет секунди по-късно.
Слязоха на осмия етаж и забързаха към стаята си. От мъжа ги деляха не повече от десетина метра.
Когато Мишката стигна до вратата и започна да набира комбинацията, една малка ръка я хвана за китката.
— Недей — прошепна Пенелопа.
Мишката се обърна към нея.
— Има някой вътре.
— Как разбра?
— Просто знам — убедено каза момичето.
Мишката й повярва, грабна ръката й отново и побягнаха далеч от огромния мъж.
— Дано да има стълбище! — промълви тя.
Свърнаха зад ъгъла и видяха надпис „изход“ над една от вратите.
— По-бързо! — Пенелопа побягна, а след нея и Мишката.
Тръгнаха по стълбата, вратата се затвори с трясък зад гърба им точно когато мъжът завиваше зад ъгъла. Мишката извади ножа си и клекна в сянката да го причака.
— Така няма да стане — прошепна Пенелопа.
— Ще трябва да стане — настоя Мишката.
— Няма — повтори момичето. — Последвай ме.
Тя се стрелна надолу по стълбите и жената я последва. Когато детето достигна петия етаж, зад тях се чуваха стъпките на мъжа.
На петия етаж Пенелопа спря и погледна бързо зад вратата, протегна се в тъмнината и извади една метла.
— Ти върви първа.
— Няма да стане — прошепна Мишката и стисна ножа по-здраво.
— Не можеш да му направиш нищо — изсъска Пенелопа. Тя вдигна метлата. — Това ще го спре.
Мишката впери поглед в нея, докато малкото момиче постави метлата напреко на стълбите и се скри на горната площадка.
— Побързай — настоя Пенелопа, когато огромният мъж се зададе.
Мишката се втурна към долната пощадка, готова за битка.
Мъжът носеше звуков пистолет в едната си ръка и бе толкова съсредоточен да ги търси, че не забеляза метлата, преди да се спъне в нея. Блъсна се в стената, изръмжа от изненада, после падна тежко по стълбите, виейки от болка. Когато се изтърколи на площадката, Мишката се наведе и майсторски преряза гърлото му.
Изведнъж Пенелопа започна да плаче и обви ръце около Мишката.
— Ще спрат ли някога? — изхленчи тя.
Дишайки с труд, Мишката погали малката русокоса глава, после отстъпи и хвана лицето на момичето между дланите си.
— Никога повече не пренебрегвай заповедите ми. Казах ти да заставаш винаги така, че аз да съм между тебе и този човек.
— Сега и ти си ми ядосана — изплака Пенелопа. — А мислех, че сме приятелки.
— Приятелки сме — отговори Мишката. — Затова се ядосвам. Можеше да те убият, защото не ми се подчини.
— Но твоят нож нямаше да го нарани! — възрази малкото момиче.
— Да го нарани ли? Той го уби!
— Но ти нямаше да улучиш врата му. Щеше да го удариш по гърдите или в корема.
— Това също щеше да е смъртоносно.
Пенелопа поклати глава.
— Нямаше да го нарани — продължи да настоява упорито тя.
— Защо ми повтаряш това? — поиска да узнае Мишката.
— Виж — Пенелопа посочи мъртвия мъж.
Мишката коленичи и го огледа, после се обърна изненадана към момичето.