— Имах предвид майка ти.
— Не знам дали е мъртва.
— Но ти смяташ, че е така.
Пенелопа кимна.
— Защо?
— Иначе би ме потърсила и спасила.
— Ами ако не знае къде си?
— Ти ме намери.
— Но аз не те търсех. Беше просто щастливо съвпадение. Ако това е единствената причина, тогава майката ти може да е жива. А баща ти?
— Те го отведоха.
— Те? — повтори Мишката. — Кои?
— Мъжете, които дойдоха с Тридесет и две. Той не даваше да ме отведат, затова взеха и двама ни.
— И оттогава не си го виждала?
— Не.
— Ако майка ти наистина е жива, сигурно те търси.
— Не мисля така.
— Защо?
— Тя се страхуваше от мен.
— От теб?
— Да.
— Защо?
— Защото съм различна.
— Искаш да кажеш, защото виждаш бъдещето?
Пенелопа кимна.
— Мислех, че всеки може да го прави, и говорех свободно за това. Мама ми не ми вярваше, а аз й доказах, че казвам истината. И тя започна да се страхува.
— А баща ти? И той ли се страхуваше от теб?
— Не.
— Какво работеше той?
— Не знам.
— Беше ли богат?
— Не знам. — Пенелопа се намръщи. — Пак говорим за мен.
— Говорим за тайни. Сега и аз ще ти кажа една.
— Каква? — попита нетърпеливо Пенелопа.
— Някой много богат човек се опитва да те намери.
— Ти ми го каза вече… но не ми каза защо.
— Защото можеш да виждаш бъдещето.
— Какво му е хубавото на това? Всеки ме преследва и независимо колко усърдно се опитвам да избягам, рано или късно ме настигат.
— Хващала ли си се на бас някога?
— Не. Родителите ми не одобряваха басовете.
— Но знаеш как се прави, нали? — продължи Мишката. — Аз казвам, че нещо ще стане по един начин, а ти казваш, че ще стане по друг, и който се окаже прав, печели баса.
— Знам.
— Ако човек може да вижда бъдещето, ще знае на какво да заложи.
— Не става по този начин.
— О?
— Когато хората на Тридесет и две ме караха да правя всичките тези неща, трябваше да позная от коя страна ще падне монетата или какви ще са цифрите върху хвърлените зарчета.
— А ти не можеше?
— Понякога можех.
— Дори ако правиш предположения като всеки обикновен човек, ще излезеш права поне половината пъти.
— Имам предвид, че понякога можех да видя страната на монетата или зарчетата в главата си.
— Но само понякога.
— Само понякога.
— Грешила ли си? — попита Мишката. — Когато си виждала монетата в главата си?
Пенелопа поклати глава.
— Ето какво иска богатият човек от теб. Не е нужно винаги да знаеш правилния отговор, за да му го казваш, когато залага или инвестира. Достатъчно е да си права в онези случаи, когато наистина виждаш бъдещето.
— Иска ми се да не мога да го правя — намръщи се Пенелопа. — Сигурно тогава всички ще ме оставят на мира.
— Но ти ми спаси живота по този начин — отбеляза Мишката.
— Нямаше да се опитват да те убият, ако не можех да виждам бъдещето — възрази Пенелопа. — Иска ми се да живея като нормално момиче.
— Но тогава никога нямаше да се запознаем — опита се да я утеши Мишката с усмивка.
Детето въздъхна дълбоко.
— Забравих за това — призна то. — Но ми се иска да ни оставят на мира.
Мишката вдигна рамене.
— Просто трябва да намерим място, където ще ни оставят на мира.
— Може би ще сме в безопасност в Офир — преположи Пенелопа.
— Никой не е в безопасност в един миньорски град — отговори Мишката. — Всеки мисли, че другият е хвърлил око на неговата стока, и никой никому не се доверява. Ще се радвам да оживеем достатъчно дълго, за да наемем или откраднем някой космически кораб. — Тя млъкна за миг. — Господи, тук стана много горещо. — Удари силно климатика с ръка. — Чудя се дали това нещо въобще работи.
Пенелопа протегна малката си бяла ръка към един от вентилаторите.
— Работи. — Тя помълча и добави: — Почти.
— Трябва да вадят дяволски големи диаманти от тази земя, за да си струва да търпят такава жега. — Мишката замълча за момент. — Добре, и двете си казахме по една тайна. Сега няма да е зле да си изобретим една.
— Да си измислим тайна? — попита недоумяващо Пенелопа.
Мишката кимна.
— Имаме нужда от таен сигнал, за да знам, ако някой иска да ни стори зло.
— Като таен код! — възкликна развълнувано момичето. — Като в историите, които гледах по видеото.
— Точно така.
— Ако правя така? — предложи Пенелопа и изкриви лицето си в толкова гротескна физиономия, че Мишката се разсмя с глас.
— Няма да остане тайна задълго.
— Мога да се престоря, че кихам.
— Не — възрази Мишката. — Трябва ни нещо, което не привлича вниманието към теб. Опитай се да почешеш брадичката си.
Момичето започна да се чеше силно с цяла ръка.