— Къде искате да отидете?
— Много надалеч.
— Тогава цената е много висока.
— Все още не сте ми я казали.
Вечното хлапе се усмихна за пръв път.
— Не сте ми казали нищо за врага си.
— Не знам кой е.
— Тогава не виждам как да ви помогна.
— Обаче пътувам с някого, който ще знае.
— Малкото момиче?
— Знаете за нея?
Той кимна.
— Барманът е доста словоохотлив. Кого преследват, вас или нея?
— В момента и двете.
— И вие искате моята закрила.
— И вашия кораб — допълни Мишката.
— Това ще струва доста повече.
— Все още не знам вие колко струвате.
— Не съм от евтините.
— Не мога да си позволя някой от евтините.
Той впери поглед в нея.
— Сто хиляди кредита на седмица.
Мишката пое дълбоко въздух.
— Това е страшно много.
— На колко оценявате собствения си живот?
— И ще отидете където ви кажа?
Вечното хлапе кимна.
— Ще ми се наложи да платя в друга валута.
— Няма проблеми с рубли Нов Сталин или долари Мария Тереза, но без лири Далечен Лондон.
— Дадено — отговори Мишката, като се чудеше откъде ще вземе парите и какво ще направи с нея Вечното хлапе, ако не успее да плати.
— Искам една седмица предплата.
— Изключено.
— Как да съм сигурен, че ще ми платите?
— Ще се наложи да ми се доверите.
— Преди два века се доверих на един човек — каза Вечното хлапе и внезапно очите му оживяха. — Тя ме излъга и оттогава нямам доверие никому.
— Но в момента не разполагам с толкова — възрази Мишката.
— Тогава дано да ги имате, преди да си тръгна.
— Кога тръгвате?
— Късно тази вечер трябва да приключа един малък бизнес. Планирам да потегля утре сутринта.
— Тук сте по договор?
На мъжа като че ли му стана забавно.
— Никой не идва в Офир по здравословни причини.
— Във връзка с някой миньор?
— Защо се интересувате?
— Защото сте нает да го убиете, а не да го оберете… Позволете ми да дойда с вас. Ако той има диаманти за сто хиляди кредита, ще можем да сключим нашата сделка.
— Какво ви кара да мислите, че аз няма да прибера диамантите за себе си?
— Вие сте убиец, а не крадец — отговори тя твърдо.
Вечното хлапе й се усмихна.
— А защо смятате, че двете взаимно се изключват?
— Защото аз съм крадец, а ако бях и убиец, нямаше да имам нужда от вас.
Той втренчи поглед в нея и тя се размърда неловко на стола.
— Учудваш ме — заключи той накрая.
— Предполагам, че това означава край на сделката — каза Мишката примирено.
— Не съм срещал интересна жена от времето преди да си се родила — продължи Вечното хлапе. Млъкна за момент, погледна я отново и после кимна. — Добре.
Мишката подаде ръка.
— Нека си стиснем ръцете.
Мъжът се втренчи в протегнатата й ръка.
— Никога не го правя.
— Както искаш. — Мишката вдигна рамене. — Кога тръгваме?
— След около час. Искам да им дам време за почивка.
— „Им“?
Той кимна.
— Колко миньори мислиш да убиеш тази вечер?
— Осем.
— Осем? — повтори тя скептично.
— Не се разстройвай — отговори й Вечното хлапе. — Така имаш по-големи шансове за печалба.
— Осем — повтори отново Мишката. — Прекалено висок залог.
— Вземам доста скъпо.
— Ако изчакаш до полунощ, може да се промъкнеш незабелязано до тях — предложи Мишката.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Този следобед им изпратих съобщение, че идвам.
— Изпратил си им съобщение? Защо?
— Винаги има някакъв шанс — отвърна той почти тъжно.
— Шанс да те убият ли? — попита тя, без да го разбира напълно.
Той зарея поглед.
— Не — проговори накрая. — Не, няма да са такива късметлии.
Въздъхна тежко.
— Нито пък аз.
Точно тогава Райън й донесе вечерята. Тя внезапно откри, че вече не е гладна.
7
Повечето пустини са студени през нощта, но тази тук само ставаше не толкова гореща, реши Мишката, докато заедно с Вечното хлапе се носеше по пясъците в отворената кола.
— Доста си тиха след вечерята — отбеляза младият мъж. — Какво не е наред?
— Шегуваш се, нали?
— Отказах се от шегите преди един век.
— Ами да ти призная истината, чудех се дали ще мога да намеря обратно пътя за Офир в тази тъмнина, след като те убият.
— Няма да ти се наложи — отговори той.
— Искаш да кажеш, че не можеш да умреш ли?
— Веднъж бях много зле след наръгване с нож. Мога да бъда убит, но не и тази вечер, не и от тези мъже.
— Те са осем и те очакват някъде там — тя махна с ръка в посоката, в която отиваха. — Вероятно са заели позиции по цялата област. Нямаш и представа дали някой от тях не се е скрил на метри пред нас и не чака само да минем, за да те застреля, докато караш.