Вечното хлапе поклати глава.
— Всички са в лагера си и се успокояват от взаимното си присъствие.
— Откъде знаеш?
Той се обърна към нея.
— Върша всичко това вече двеста години. Знам как реагират преследваните хора.
— Може би тези мъже са различни.
— Надявам се да е така — отвърна искрено той.
— Защо? — беше й страшно любопитно.
— Защото твърде отдавна не съм виждал нещо различно.
— На това му викам отговор.
— Мислиш, че е лесно да си Вечното хлапе? Да знам, че когато хората, живеещи в галактиката сега, се превърнат в многовековен прах, аз все още ще изглеждам по същия начин? Ще ям същите неща, ще летя до същите светове и ще правя едно и също всеки ден и месец, година и век? — Той спря за миг. — Всеки иска да е безсмъртен, но нека ти кажа нещо, госпожо — тази съдба не бива да се желае твърде много. Защо мислиш, че се хванах на тази работа? Защото рано или късно някой ще ме отърве от моята…
— От мъката? — предположи тя.
Той поклати глава.
— От скуката ми.
— Може би това ще стане довечера. Ето защо се чудя как ще се върна обратно.
— Няма да е тази вечер — отговори убедено той.
— Защо си толкова сигурен?
— Знам колко съм добър.
— Може би си прекалено самоуверен. Казал си на бармана, че си убил Оли Трите юмрука, а аз знам, че е жив.
— Никога не съм казвал, че съм го убил — отговори Вечното хлапе. — Казах само, че можех да го убия.
— Аз чух друго.
Младият мъж вдигна рамене.
— Вярвай на каквото искаш.
Следващите три километра караха в мълчание. После видяха малък лагер в далечината.
— Ето го — Вечното хлапе кимна към светлините пред тях.
— Не трябва ли да спрем колата?
— След малко — той намали скоростта. — Нямат никакви оръжия, които да стрелят точно на повече от триста метра.
— Надяваш се, че нямат.
— Знам, че нямат — отговори той и спря колата.
— Мисля, че видях някакво движение зад онзи каменен блок, вляво от последния купол — прошепна Мишката.
— Да.
— И какво ще направиш сега?
Вечното хлапе излезе от колата и се протегна мързеливо.
— Отивам да си свърша работата.
— А аз?
— Остани тук, докато свърша.
— Неподвижна мишена в паркирана кола? — Мишката също се измъкна. — Не, благодаря.
— В колата ще си на по-сигурно място.
— Ти се погрижи за собствената си безопасност, а аз ще се притеснявам за моята — изстреля в отговор Мишката.
Той вдигна рамене.
— Както искаш.
Хлапето тръгна между сенките.
— Нека да дойда с теб! — Мишката внезапно се почувства неспокойна.
— Само ще ми пречиш.
— Сигурно има нещо, с което мога да помогна.
— Има.
— Какво?
— Да отидеш в техния лагер с бяло знаме и да им кажеш, че имат пет минути да се помолят на своя бог и да му поискат прошка.
— Аз ли? — потвори слисано Мишката.
— Да виждаш някой друг наоколо? — засмя се Вечното хлапе.
— Няма начин — отсече тя.
— Както искаш. Ще те извикам, когато всичко свърши.
— Знаеш ли, съществува много малка разлика между самоувереност и лудост.
Не получи никакъв отговор и едва тогава осъзна, че е сама. Мъжът беше изчезнал.
Застана зад колата, като хвърляше погледи от време на време в тъмнината и се опитваше да открие другите седем миньори в неясните светлини триста метра пред нея.
Няколко минути по-късно чу остър вик, последван от няколко изстрела с пушка и бръмчене на лазерни пистолети. Приклекна зад колата, в случай че Вечното хлапе грешеше относно точността на оръжията на миньорите. След като минаха няколко минути в пълна тишина, тя отново погледна иззад прикритието си.
Три тела, две от които гротескно изкривени, лежаха в малкия кръг светлина, а неподвижен бос крак на четвърти труп се подаваше от неосветената част на лагера.
После се чу пронизителен женски писък и секунда по-късно жена излезе залитайки от един купол, като се държеше за корема, и се строполи на няколко метра от мъжете.
— Достатъчно! — извика някакъв мъж. — Предавам се.
— Това не е детска игра — отговори отдалеч Вечното хлапе. — Не можеш да се откажеш само защото ще загубиш.
Три пушки, две метателни и една лазерна, гръмнаха към мястото, откъдето прозвуча гласът, после отново настана пълна тишина. След цяла минута напрегната тишина две жени и един мъж излязоха от стъклените палатки и предпазливо се доближиха до целта на стрелбата. Изведнъж една от жените изпищя и се свлече на земята, а другите двама се обърнаха и загърмяха диво към тъмнината.
— Хайде, покажи се, дявол да те вземе! — изкрещя мъжът.
Вечното хлапе излезе от сянката.