— Така е по-добре. Ти и момичето сте в безопасност, докато сте на Последен шанс. Дължа ти поне това — той замълча за момент. — Защитата ми не включва Вечното хлапе. А сега отиди в хотела и остани там около половин час. Така ще имам време да оглася решението си.
— А Вечното хлапе?
Той вдигна рамене.
— Може да остане или да си тръгне, но ако търси някой да го отърве от неговата скука, има същите шансове да го намери тук, както и навсякъде другаде.
— Имаш предвид себе си ли?
Ледения поклати глава.
— Няма причини да ме убива, а и аз нямам какво да доказвам.
— Ако след три седмици съм все още тук, един човек ще дойде при мен — илюзионист на име Мерлин. Искам и той да бъде под защитата ти.
Той я изгледа втренчено, но накрая кимна в знак на съгласие.
Тя отблъсна стола си назад и се изправи.
— Пак ще се видим.
— Така предполагам.
— Сервитьорката ми каза, че не трябва да плащам нито за стаята си, нито за бирата. Вярно ли е?
— И храната ти е за сметка на заведението.
— И по-добре да бъде — отговори тя. — Това е доста малка цена за успокояване на гузна съвест.
— Не се чувствам гузен, а задължен.
— Учудва ме силата на твоите емоции — рече саркастично Мишката.
— Наистина се радвам, че си жива.
— Следващия път дори ще ми кажеш, че още ме обичаш — подигра го тя.
— Не, няма.
— А може би никога не си обичал.
— Обичах веднъж — той замълча за миг. — Беше грешка. Не можеш да излагаш на опасност някого, когото обичаш.
— Значи престана да изпращаш хората срещу опасности?
Ледения поклати тъжно глава.
— Не. Престанах да ги обичам.
10
Този следобед Мишката се отби в офиса на оценителя и размени диамантите за стандартните 33 процента от пазарната цена. Излезе със 165 000 кредита и след като плати на Вечното хлапе за цялата седмица, се върна в стаята, която деляха с Пенелопа, и скри останалите пари във възглавницата на малкото момиче заедно с 20 000 кредита в брой, които бе взела от телата на миньорите.
— На безопасно място ли са парите тук? — попита тя.
Пенелопа, която играеше с куклата си, вдигна рамене.
— Предполагам.
— Но не знаеш със сигурност?
— В момента никой не ги иска.
— Ще ги потърсят ли довечера, когато мислят, че сме заспали?
— Вероятно не.
— Защо „вероятно не“? — попита Мишката. — Защо не „да“ или „не“, или „не знам“?
— Не мога да видя всичките възможни варианти на бъдещето. В тези, които виждам, никой не се опитва да открадне парите. — Тя замълча. — Освен един.
— И какво става с този един?
— Мъжът, когото наричаш Ледения убива жената, която се промъква, за да те обере.
— Наистина ли я убива?
— Само ако се опита да дойде тук. В другите варианти на бъдещето тя не се спира в офиса на оценителя или ако спре, мъжът, който работи там, не й казва за твоите пари.
— Трябва да е много объркващо за теб понякога да отделиш действителността от бъдещето или истинското бъдеще от въображаемите.
— Те всички са въображаеми, докато един от тях не се случи — отговори Пенелопа, като внимателно оправяше роклята на куклата. — Преди беше доста по-трудно. Уча се как да ги подреждам по-добре.
— Виждаш ли някакво бъдеще, където никой не иска да ни нарани или да ни обере?
— Почти никога.
— Е, предполагам, че има логика, колкото и да е изкривена тя — призна Мишката. — Имам чувството, че половината галактика иска да ни убие, а другата половина с удоволствие би ни обрала. — Тя въздъхна и се отпусна на леглото си. — Поне за момента сме в безопасност. — Тя се изкиска. — Господи, с Вечното хлапе и Мендоса, които ни защитават, едва ли сме били в по-голяма безопасност, откакто сме се срещнали.
— Мишке? — обади се Пенелопа след известно време.
— Какво?
— Скоро ли ще вечеряме?
— Мислех, че обядва преди един час. Пак ли си гладна?
— Не — призна Пенелопа. — Но тук няма какво да правя, а Вечното хлапе ми каза, че не мога да напускам стаята, освен ако не ходим да ядем. И че когато излизам, той трябва да е с мен.
— Е, нали затова му плащаме.
— Знам… но ми е скучно.
— Играй си с Дженифър — каза Мишката и посочи куклата.
— И на нея й е скучно.
— Опитай се тогава да гледаш холовизия.
— Има само една честота и аз вече видях всичко, което показват там.
Мишката стана.
— Добре. Намери едно тесте карти и ще те науча как да играеш дубайски джин.
Момичето отвори двете чекмеджета на гардероба, без да намери нищо, после отиде до невзрачното бюро до вратата, пребърка го и измъкна тесте карти. Когато ги извади от кутийката, за своя радост откри, че върху всяка карта бе нарисувана някоя митична фигура от човешката история. Имаше изображения на Пол Бънян и танцьора Билибък, на Тарзан и Сантяго, на Голямата стъпка и Джеронимо, на Свети Николас и Свети Нгани, всички в героични пози.