— Изчаквам — съобщи тя.
— И аз — обади се другата жена.
— Добре — обяви Краля на залаганията, — опасявам се, че ще ви струва пет хиляди кредита, за да видите моите карти.
Мишката го погледна и едва устоя да не се усмихне.
— Отговарям — каза тя накрая — и вдигам с пет.
Мъжът отпадна, а Краля се вторачи в картите си, подреждайки ги във формата на ветрило, така че да вижда края на всяка от тях.
— Ти взе три карти, нали?
— Да — отговори Мишката.
Той погледна картите си още веднъж и въздъхна, сякаш най-после бе взел решение.
— Отговарям на твоите пет хиляди — той бутна голяма купчинка чипове към центъра на масата — и вдигам с още пет.
„Господи, въздъхна безмълвно Мишката. Само като си помисля за всичките стени, които съм изкачила, и вентилационните шахти, през които съм се промъквала, за една двадесета част от тази сума!“
— Отговарям и вдигам с пет — каза високо тя и бутна десет чипа към бързо растящата купчина в средата на масата.
Дълбоко в сърцето си Краля на залаганията имаше чувстото, че е победен, че никой не блъфира срещу патова ръка до сумата от двадесет хиляди кредита. Обаче вече бе инвестирал толкова много, че трябваше да играе докрай, за да види какво държи Мишката. Така че подхвърли още пет чипа, но отказа да вдигне залога отново.
Тя постави на масата фул — три деветки и две дами, а той задържа своя флош, сложи картите с лицето надолу и с едно кимване показа, че тя е спечелила ръката.
— Много смело от твоя страна да посрещнеш моето открито залагане само с две деветки в ръката… или само с дамите? — отбеляза Краля на залаганията.
Мишката си позволи лукса да се усмихне.
— Добър опит, Кралю — рече тя, — но ако искаш да разбереш как играя, ще трябва да се разделиш с още двайсет хиляди.
Той й се ухили в отговор.
— Мисля, че мога да живея в неведение.
Тя нарочно загуби пет и седем хиляди кредита в следващите две ръце, после удари отново и спечели петдесет хиляди, като повечето от парите бяха на Краля на залаганията.
По същия начин протече следващият час и половина. След първия час всички други играчи се отказаха, така че на масата бяха само тя и Краля на залаганията. Мишката никога не сваляше слабите карти от първия път, винаги губеше достатъчно, за да го изкуши да продължи да играе с нея… и после, когато Пенелопа седеше вторачена в своя пасианс, сякаш забравила за целия свят, Мишката неизменно печелеше по-големите залагания.
Най-накрая Краля на залаганията бутна стола си назад.
— Отказваш ли се? — попита любезно Мишката.
— Знам кога картите са против мен — отговори той. — Ще бъдеш ли тук и утре вечер?
— Струва ми се. — Мишката реши, че независимо какво ще предпочете: да купи кораб или да продължи да ползва услугите на Вечното момче, или и двете, ще се нуждае от още доста пари.
— Ще се върна — обеща той, стана, поклони й се ниско и изтънчено и излезе през вратата.
— Няма да е в негов интерес, нали? — прозвуча нисък глас до нея.
Тя се обърна и се оказа лице в лице с Ледения, който се бе настанил на стола до нея.
— Не знам за какво говориш.
— Исках да кажа, че моята защита не се простира върху хората, които мамят клиентите ми. Дори и за теб не правя изключение.
— Едва ли е моя грешка, че той не знае как да играе с картите си — защити се Мишката.
— Дали щеше да играе по-добре, ако малкото момиче бе останало в стаята си? — отвърна Ледения. — Може и да не го осъзнаваш, но тази вечер си спечели много силен враг.
— И преди съм имала врагове.
— Смелостта не ти прави чест. Тя е резултат от невежеството ти. Ако бях на твое място, щях да се откажа, докато имам предимство.
— Нуждая се от парите, за да се махна от тази топка кал.
— На твое място щях да потърся друг начин да ги набавя.
— Мога да получа сумата, от която се нуждая, само за една вечер. Ще продължиш ли протекцията си за още четирийсет часа?
Ледения се замисли върху молбата й.
— Ще те уведомя — той се изправи и я остави сама.
Веднага щом той напусна масата, Пенелопа се приближи до нея.
— Добре ли се справих? — прошепна малкото момиче.
— Справи се чудесно — увери я Мишката. — Мислиш ли, че можеш да го направиш и утре?
— Предполагам — отговори Пенелопа.
— Предполагаш ли? — учуди се Мишката. — Какво значи това?
— Само че не мога да видя толкова далеч в бъдещето.
Мишката се успокои.
— Всичко ще е наред, партньоре — тя разроши русата коса на детето. — Сега нека да обърнем чиповете в пари и да отиваме да спим.
Извика човека от банката на казиното, размени чиповете си за пари и като хвана Пенелопа за ръка, започна да си пробива път между масите към вратата. Вечното хлапе вървеше няколко стъпки след тях.