— Вечерта беше добра за теб, както виждам — обади се той, щом се озоваха навън.
— Да.
— Събра ли достатъчно пари да си тръгнем или ще останем още?
— Искам да играя и утре вечер — отговори Мишката.
— Добре.
Тя спря и го изгледа любопитно.
— Защо се интересуваш?
— Защото тази вечер ти спечели срещу Краля на залаганията — отвърна Вечното хлапе. — А той ще се върне.
— С повече пари, надявам се — рече тя, като се опитваше да потисне нарастващото безпокойство.
— Ако имаш късмет.
— А ако нямам? — попита Мишката.
Очите на Вечното хлапе светнаха с надежда.
— Тогава имам чувството, че късметлията ще съм аз.
12
На следващия ден Мишката спа до късно и през по-голямата част на деня остана в стаята да гледа холовизия с Пенелопа. Момичето можеше да повтаря няколко пъти едно и също нещо, стига да не го гледа сама.
Обядваха в стаята си. След залез слънце Мишката дълго стоя под душа, сетне облече дрехите, които бе купила след кратка обиколка по магазините на Края на пътя (въпреки че бяха нови, знаеше, че изглеждат доста обикновени в сравнение с тези, които щеше да види в казиното). След това разреса разбърканата коса на Пенелопа и й даде последни инструкции. После, придружена от малкото момиче, Мишката слезе на улицата и премина краткото разстояние до таверната и казиното.
Ледения я чакаше, както се опасяваше. Спря я, преди да се запъти към масата, където Краля на залаганията, облечен още по-великолепно, отколкото предишната вечер, с малката извънземна птичка върху рамото си, раздаваше карти на трима мъже, чиято оцветена в синьо кожа ги издаваше като част от оцелелите мутирали заселници на Каккаб Касту IV.
Мишката забеляза, че Вечното хлапе се е настанил на маса по средата между таверната и казиното, и се наведе към Пенелопа.
— Отиди и седни при него.
Момичето кимна, спря се на бара, за да вземе колода карти, позволи на бармана да й напълни една елегантна чаша за коктейл с плодов сок и накрая се присъедини към Вечното хлапе.
Мишката се обърна към Ледения.
— Какво реши, Карлос?
— Ако настояваш да използваш малкото момиче, ще оттегля защитата си.
— Трябват ми още пари — отговори Мишката. — Ще се наложи да разчитам на другия си защитник.
— На него? — възкликна Ледения и с рязко движение на главата кимна в посока на Вечното хлапе. — Забрави за това. Тук той не може да те защити и пет секунди.
— Повече от две столетия е защитавал хора.
Ледения поклати глава.
— Повече от две столетия е убивал хора. Има разлика. И единствената причина да е още жив е, че първо защитава себе си, а после клиентите си. — Той огледа бара и казиното. — Тук има шестима мъже и три жени, които са дяволски добри в своята работа. Всеки от тях ще те убие и ще отвлече детето веднага след като моята протекция бъде вдигната. Дори и Вечното хлапе не може да те спаси от всички тях.
Мишката огледа вътрешността на таверната, като се опитваше да открие деветимата, за които говореха. Тя позна двама или трима от холограмите им, един по оръжията… но осъзна, че повече от половината са й напълно непознати.
— Ти решаваш — обади се отново Ледения. — Направи това, което смяташ за най-добро. — Той спря за миг. — Но помни какво ти казах. Ако използваш малкото момиче срещу Краля на залаганията, аз ще…
Точно тогава в таверната „Края на пътя“ влязоха един мъж и една извънземна и Ледения се намръщи.
— Какво има? — попита неспокойно Мишката.
— Нищо — отговори той.
— Не ми казвай, че няма нищо, Карлос — възрази тя. — Виждала съм това изражение и преди.
Той се обърна към нея.
— Спомняш ли си, че ти казах да не използваш момичето?
— Да.
— Забрави го. — Кимна незабележимо към двамата новодошли. — Твоят приятел току-що изравни силите.
Тя леко промени положението си, докато започна да ги вижда с крайчеца на окото си.
— Кои са те?
— Мъжът се нарича Златния дук. Чувала ли си за него?
Тя поклати глава.
— Ами огледай го добре — каза меко Ледения — и ако го видиш някъде другаде, освен на Последен шанс, бягай от него като от дявола.
— Убиец ли е?
— По малко от всичко — отговори Ледения, втренчил поглед във високия и слаб като скелет мъж.
Златния дук очевидно притежаваше някаква ориенталска жилка, която се проявяваше във формата на очите, цвета на кожата, изпъкналостта на скулите и черната му коса. Вървеше с грацията на атлет, като че готов незабавно да смени посоката или скоростта на движение. Не носеше оръжия, но дясната му ръка завършваше с протеза, направена от чисто злато — в нея се криеха четири сгъваеми смъртоносни ножа, по един във всеки дълъг и елегантен златен пръст.