И тогава Пенелопа разля чашата със сока и изтрака със стола си, докато отскачаше, за да не си изцапа дрехите.
— Добре ли си? — попита Мишката, като вдигна леко ръката си над картите.
— Съжалявам — извини се момичето и започна да бърше масата със салфетка. — Толкова съм несръчна. Сърдиш ли ми се?
— Не, разбира се, че не — отговори Мишката.
— Госпожо — обади се нетърпеливо Краля на залаганията, — чакаме те.
Мишката се вторачи в колодата, пое дълбоко въздух и сцепи картите на асо.
— Моите поздравления, госпожо — Краля на залаганията стана от масата и се поклони ниско. — Предполагам, че днес просто не е моята вечер.
Зората на Септември също се изправи, но Златния дук остана на мястото си и продължи да я наблюдава студено. Едва когато Краля на залаганията и извънземната стигнаха до вратата, той стана и излезе мълчаливо след тях.
Както и предишната вечер, Пенелопа се присъедини към Мишката, а Вечното хлапе остана на масата.
— Успяхме! — прошепна Мишката, като се опитваше да овладее вълнението и радостта си. — Каква беше тази история с разлятата чаша?
— Видях, че ако цепиш, ще бъде тройка, и се опитах да видя как да го променя — обясни момичето. — Ако нададях вик и ти ме погледнеше, щеше да цепиш на вале. Ако направех нещо друго, ти вадеше други карти… но ако си разлеех сока, ти цепеше на асо. Зависеше колко ще се стреснеш и как ще мръднеш ръката си.
— Забележително! — възкликна Мишката. — Просто забележително!
Тя извика представителя на банката на казиното, смени чиповете си за кредити и ги занесе при Вечното хлапе.
— Ето — подаде му тя парите. — Ти ще ги пазиш по-добре от мен.
Мъжът прибра пачката в джоба на туниката си.
— Защо е това тъжно изражение? — попита Мишката. — Аз победих. Мога да те наема за още една или две седмици.
— Те просто си тръгнаха — Вечното хлапе изглеждаше нещастен.
— А какво очакваше да направят?
— Знам какво исках да направят — отвърна той. — Чувал съм за Златния дук. Никога не съм мислил, че ей така ще изостави една възможност за битка.
Той поклати разочаровано глава.
— Виж, съжалявам, че не ти се удаде да умреш на тази забравена от бога планета — рече Мишката с фалшиво съчувствие. — Но погледни на нещата откъм хубавата страна — ще имаш две седмици да рискуваш живота си. Междувременно имаш ли нещо против да отведеш Пенелопа обратно в хотела?
— Би трябвало да пазя и двете ви — отбеляза той.
— С мен всичко ще е наред — успокои го Мишката. — Освен това всички ме видяха да ти давам парите. Не искам напразно да те обнадеждавам, но ако има опасност за някого, това ще си ти.
Настроението на Вечното хлапе се повиши, но пък Пенелопа придоби нещастен вид.
— Не мога ли да остана с теб? — примоли се тя.
Мишката поклати глава.
— Трябва да си поговоря с Ледения.
— Не се страхувам от него.
— Знам — усмихна й се Мишката. — Но имам чувството, че той се страхува от теб.
— Той ли? — не повярва Пенелопа.
— Да — потвърди Мишката. — А сега отиди в хотела. Аз ще дойда след няколко минути.
Вечното хлапе се изправи, хвана момичето за ръка и излезе нещастен в студената нощ.
13
Мишката усети погледа на Ледения, който се бе облегнал на бара. Тя му кимна с глава да дойде при нея. Той взе питието си и го пренесе покрай половин дузина безвкусно облечени миньори и търговци. Успя ловко да избегне един огромен извънземен торквил, който бе безразличен към уискито и другите екзотични чуждоземни напитки, но държеше да стои на бара. Красива червенокоса жена спря Ледения и му прошепна нещо; той огледа посетителите в таверната, поразмисли върху чутото, после кимна и без да обръща повече внимание на жената, продължи към масата на Мишката.
— Доста пари спечели тази вечер. — Ледения седна и остави питието пред себе си. — Искаш ли да ти ги пазя, докато наистина ти потрябват?
— Вечното хлапе няма да позволи на никого да му ги вземе — отговори тя. — А и ще ми трябват утре сутринта.
— О?
Мишката кимна.
— Искам да купя кораб.
— Мислех, че Вечното хлапе има.
— Да, но не мога да продължа да му плащам по сто хиляди кредита на седмица. Рано или късно ще имам нужда от свой кораб. Всъщност вероятно доста скоро.
— Колко голям?
— За трима. Не, нека да е за четирима, в случай че Вечното хлапе е все още с нас, когато се срещнем с Мерлин.
Ледения вдигна едната си вежда при споменаването на магьосника, но не зададе никакви въпроси.
— Е? — попита Мишката.