— Е какво?
— Мога ли да купя един кораб утре?
— Отиди в хангара. Обикновено имат няколко за продажба, а ако нямат, поне ще те насочат къде можеш да намериш. — Той замълча за момент. — Твърдо си решила да тръгнеш утре, така ли?
Тя кимна.
— Прекалено много хора вече знаят, че тя е тук. Колкото повече чакам, толкова повече от тях ще ни последват, когато напуснем планетата. Сега имам парите и няма причина да оставаме.
— Тя е в безопасност.
— Шегуваш ли се? — сериозно го попита Мишката. — Огледай се. Не всички тук са дошли да пият алкохола ти или да играят в твоето казино.
— Ти си тази, която е в голяма опасност — отговори той, срещайки погледите на няколко ловци на глави, които се преструваха, че не забелязват Мишката. — Но май все още не си осъзнала с кого точно пътуваш.
— Пътувам с най-добрия партньор на хазарт, който някой може да си пожелае.
Ледения вдигна рамене и отпи от чашата си.
— Прави каквото искаш. Не е моя работа.
— Не знам защо продължаваш да настояваш, че е опасна — продължи Мишката. — Повярвай ми, тя е само едно много уморено и уплашено малко момиче.
— Малко момиче, преследвано близо година от двеста професионалисти, което още е на свобода. Това не ти ли говори нещо?
Банкерът на казиното привлече вниманието му, като направи кратък знак с ръка, но Ледения поклати глава. Миг по-късно банкерът обясняваше на ядосан клиент, че шилинги Нова Кения не се приемат на Последен шанс.
— Беше затворничка на извънземен, когато я намерих — отговори Мишката. — Казах ти го вече.
— А сега затворничка ли е на извънземен?
— Не. Извади страхотен късмет, че я намерих.
— Имаш ли навик да влизаш в секторите на извънземните, когато крадеш в някой хотел? — попита Ледения.
— Не.
— Колко стаи имаше хотелът?
— Не знам.
— Сто, двеста или повече?
— Вероятно.
— Не се ли зачуди как попадна точно в тази, в която е била тя?
— Казах ти как се случи — раздразнено отговори Мишката.
— Знам как е станало.
— Въобще не си се променил, Карлос. Никога никому не си вярвал.
— Вероятно затова още съм жив. — Той замълча за миг. — Но нека ти дам един съвет.
— Какъв?
— Никога не я ядосвай.
— Аз съм единствената й приятелка.
— И без приятели се е справяла доста добре.
— Какво искаш да направя? — настоя Мишката. — Да я изоставя? Да я върна на твоя приятел Тридесет и две?
Ледения се вгледа продължително в нея.
— На твое място — каза накрая той — щях да я убия, докато все още имам този шанс.
Тя се вторачи в него.
— Не — рече с отвращение, — не си се променил.
Стана и излезе, прекоси улицата и влезе в хотела си. Заповяда на асансьора да я качи на етажа й, а после тръгна по коридора към стаята си. Веднага след чупката, която водеше към вратата й, се озова лице в лице със Златния дук. Той държеше звуково оръжие и мълчаливо я въведе в тъмна стая, три врати преди нейната.
— Светлина — заповяда нисък глас и изведнъж стаята се обля в светлини.
— Добър вечер, госпожо — каза Краля на залаганията, след като Златния дук застана до вратата. Тя се огледа отчаяно, като проклинаше глупостта си да не задържи Пенелопа при себе си. Видя Зората на Септември да й се усмихва от мястото си пред единствения прозорец в стаята.
— Какво искаш? — поиска да знае Мишката. — Ако са парите, не са у мен.
— О, ще стигнем и до парите, госпожо — отговори Краля на залаганията. — Точно сега ми се иска да поговорим за късмета.
— За късмета? — повтори Мишката.
— За късмета. — Той пристъпи напред и посочи малък белег върху слепоочието си. — Виждаш ли това, госпожо?
Мишката кимна, без да проговори.
— Знаеш ли какво представлява?
— Не.
— Това е хирургически белег.
— Някой, когото си опитал да биеш по втория начин, те е прострелял в главата ли?
Той се засмя.
— Не, госпожо. Опасявам се, че не. — Внезапно усмивката му изчезна. — Тук ми имплантираха силиконов чип, Щайнмец/Хардинг, номер 90347.
— И какво трябва да ми говори товва?
— Това е най-мощният математически чип, изобретен някога — обясни Краля на залаганията. — Мога да направя единайсет милиона изчисления, преди картата, която виждаш, да се регистрира от ретината ти.
Той направи малка пауза.
— Виждаш ли лявото ми око, госпожо?
— Изглежда точно като дясното — отговори Мишката.
— И така трябва да бъде. Но е изкуствено, госпожо. Може да вижда инфрачервения сектор, така както този изкуствен пръст — той повдигна показалеца на лявата си ръка — може да оставя следи, които само това око може да види.
Отново направи пауза.
— Ето защо знам, че тези две вечери ти имаше късмет, госпожо. И знаеш ли какъв късмет?