— Мисля, че щеше да е доста скоро — отбеляза Ледения.
— Тя е голяма заплаха за всички.
— Има такава вероятност.
Краля на залаганията се вторачи любопитно в него.
— Никога не си мислил да я освобождаваш! — възкликна накрая.
— Какво възнамерявам да правя, си е моя работа.
— Ти тръгна след нас, за да я убиеш! — продължи комарджията.
— Не съм казал такова нещо.
— Но аз го казвам, виждам го изписано върху лицето ти. Виж, тя не е вече при нас. Нека да сключим примирие и ние ще тръгнем с тебе. Дължа й нещо за начина, по който ни направи на глупаци тази вечер.
— Ти все още не си разбрал, нали?
— Да разбера какво?
— Не съм тръгнал след нея.
— А след Мишката ли?
Ледения поклати глава.
— На Последен шанс бях издал заповед. Ти не се подчини. Сега е време да понесеш последствията.
Очите на Краля на залаганията се разшириха от изненада.
— Не си преследвал тях!
— Това не е спасителна операция — обади се Вечното хлапе и се усмихна на Златния дук. — Това е наказателна акция.
— Но това е смешно! — възрази Краля на залаганията. — Ние не сме твой враг. Врагът е на свобода някъде там — момичето Бейли.
— Ти наруши закона — отговори Ледения.
— Какъв закон, за Бога?
— Моят закон. — Той се обърна към Вечното хлапе. — Нека да видим дали си толкова добър, за какъвто се мислиш.
— По-добър — отвърна убиецът и посегна към звуковото си оръжие.
Пръстите на Златния дук се сключиха около лазерния му пистолет, но беше мъртъв, преди да го извади и да се прицели. После бавно и съвсем нехайно Вечното хлапе се обърна към Краля на залаганията и го уби.
— По дяволите!
— Не се разстройвай — обади се Ледения. — Това беше екзекуция, а не убийство.
— Не ми пука, че ги убих — отговори Вечното хлапе. — Но се надявах Златния дук да бъде по-голямо предизвикателство. — Той вдигна рамене. — Не разбирам как, по дяволите, е изградил репутацията си. — Погледът му попадна върху Зората на Септември, която гледаше, без да помръдне или да издаде звук. — А тази?
— Убий я.
Вечното хлапе изгледа голата извънземна, беззащитна в своята вана с животворна течност.
— Виж, това изглежда като убийство.
— В колана си имам метателен пистолет — отговори Ледения. — Или ти ще я убиеш бързо, или аз ще пробия на няколко места ваната й и ще я гледаш как умира бавно, докато течността изтича.
— Ти си един безсърдечен мръсник! — Вечното хлапе внезапно се усмихна. — Възхищавам се на професионализма ти.
— Аз съм ти работодател — прекъсна го Ледения. — Убий я.
Той тръгна да разглежда кораба с надеждата да намери някаква следа къде пиратът е отвел Пенелопа и Мишката. Когато се върна, Зората на Септември бе мъртва.
— Сега какво?
— Аз тръгвам след Главореза Янки — отвърна Ледения. — Закарай тези тримата на Последен шанс.
— Какъв смисъл има? Нали са мъртви.
— Искам всички на Последен шанс да го научат.
— Прати им холограма.
— Всеки артист с малко грим може да стъкми една холограма. Искам да ги закараш на Последен шанс и да ги окачиш там, където всички ще ги видят.
Вечното хлапе се замисли.
— Не смятам, че ще го направя.
— Работиш за мен, забрави ли?
Убиецът поклати глава.
— У мен има двеста хиляди кредита на Мишката. На нея не й трябват, докато е затворничка, следователно тя и малкото момиче са ме наели за още две седмици.
— Детето не се нуждае от твоята помощ. Това трябва да ти е станало пределно ясно досега.
— Така мислиш ти.
— Такива са фактите.
— Но има и още една причина.
— О?
Лицето на Вечното хлапе се оживи от вълнение.
— Искам да се изправя срещу четирийсет мъже наведнъж.
Ледения замълча, после вдигна рамене.
— Ако наистина искаш да загинеш в славна битка, можеш да останеш с мен. Само да уредя някой да откара тези тримата на Последен шанс и тръгваме.
— Почакай малко.
— Какво има?
— Знам защо аз отивам. Но ти?
— Какво значение има?
— Никакво, докато не стигнем там.
— И?
— Ще спася малкото момиче, няма да я убивам. — Младият мъж направи малка пауза. — Ако искаш да я убиеш, ще трябва първо да се справиш с мен.
— Ще застреляш работодателя си? — попита Ледения.
Вечното хлапе не можеше да познае дали той е разгневен, любопитен или просто развеселен.
— Не, няма.
— Е, тогава всичко е решено.
— Не съвсем. Напускам. Не работя повече за теб.
Ледения се усмихна.
— Възхищавам се на професионализма ти. — Той замълча за миг. — Разбира се, може да се интересувам единствено от спасението на Мишката. Не съм казвал нищо друго.