— И това е всичко? — попита подозрително Мишката. — Значи не ти дължим нищо?
— Разбира се, че не. Вие сте напълно свободни и тъй като сте мои лични гости, никой няма да ви поиска и кредит. На четвърто ниво имаме един малък склад, изберете си нещо оттам, гратис.
— Гратис? — повтори недоверчиво Мишката.
— Отново ви казвам, че сте мои гости.
— Закъде летим?
— За звездния куп Кинелус — отговори Пенелопа.
Янки погледна малкото момиче и се усмихна.
— Напълно си права, скъпа моя. — Отново се обърна към Мишката. — В Кинелус е моята база и там ще се чувстваме в пълна безопасност. Веднага след като напуснахме Звездната лодка, направих дискретни запитвания и открих, че доста хора се интересуват от твоята симпатична малка спътничка. — Той се усмихна на Пенелопа. — Не бива да се тревожиш повече за това, скъпа моя. В пълна безопасност си, докато си с мен.
— Оценяваме твоето гостоприемство, но искаме да слезем на първата планета-колония веднага след като се приближим до звездния куп. Трябва да уредим някои неща и да се срещнем с един приятел.
— Не искам и да чувам за това — възрази Главореза. — Моето космическо радио е на твое разположение. Свържи се с приятеля си от кораба.
— Мисля, че щом сметките ни са чисти, по-добре е да не те притесняваме повече.
— Не ме притеснявате изобщо — настоя пиратът.
— И въпреки това бихме предпочели да слезем веднага след като стигнем в Кинелус.
— Ами добре, щом настоявате — отговори Главореза Янки с красноречиво свиване на раменете.
— Нека да кажем, че силно те молим за това — доуточни Мишката.
— Вашето желание е заповед за мен. — Той мълча малко. — Пет милиона.
— Пет милиона какво?
— Пет милиона кредита, разбира се.
— Добре. Какво значат тези пет милиона кредита?
— Това е таксата, за да ви сваля от кораба.
— Каза, че не ти дължим нищо.
— Точно така.
— И че сме твои гости.
— Наистина сте ми гости — потвърди той и най-накрая изпразни чашата си с бренди, после я остави върху излъсканата масичка от хром. — Но щом отказвате моето гостоприемство и напускате уюта и сигурността на моя кораб, тогава, разбира се, вече не сте ми гости, нали? — Усмихна се. — Ти знаеш, а и аз знам, че за младата Пенелопа заинтересовани страни биха дали милиони. Иска ми се да играя ролята на ваш домакин, докато цената й продължи да се покачва… Но ако не мога да разчитам на тази потенциална печалба, тогава ще трябва да ви взема поне минималната такса от пет милиона кредита.
Мишката бе вперила мълчаливо поглед в него. Внезапно почувства как ръката на Пенелопа стиска нейната.
— Всичко е наред — обади се малкото момиче.
Жената се обърна към нея.
— Знаеше, че той ще направи това, нали?
— Нуждаехме се от него — продължи детето, без да отговори на въпроса.
— Фактически ние сме пленници на неговия кораб.
— Всичко е наред — повтори Пенелопа. — Поне Ледения не ни настигна.
— Ледения ли? — прекъсна ги Главореза. — Кой е той?
— Много лош човек. Той иска да ме нарани.
— Тогава си направила верен избор, скъпа моя. На мен никога не би ми хрумнало да те нараня или да позволя на някого да го направи.
— Знам.
— Не мога да не съчувствам на дете в твоята ситуация — продължи пиратът, после се замисли за момент. — А и подозирам, че цената ти ще падне, ако те наранят.
Мишката го погледна.
— Значи ще летим из звездния куп Кинелус, докато решиш, че си струва да се разделиш с нея?
— Точно така. Вече съм изпратил дискретни съобщения до няколко заинтересовани страни.
— Те ще взривят кораба ти.
Пиратът се усмихна.
— Не и докато тя е на борда. — Той млъкна. — Но преди да се лиша от удоволствието на вашата компания, изглежда разумно да определим справедлива пазарна цена за малкото момиче. Не можех да направя това, без да информирам всеки, че тя… може да бъде доставена при необходимата цена.
— Освен ако ние първо не ти дадем пет милиона кредита.
— Да. Разумен човек съм и една птичка в ръката струва доста повече от две в храстите. Това прекрасно дете може да хване неизлечима болест, да направи опит за самоубийство или просто да загуби забележителните си способности. Разбира се, не виждам как ще успееш да ми дадеш такава сума, имайки предвид положението, в което се намираш. Но винаги съм готов да призная, че греша.
— Ако играеш на карти или рулетка, мога да ти помогна да спечелиш пет милиона кредита — обади се Пенелопа.
— Съмнявам се, скъпа моя. Всички знаят коя и какво си ти — въздъхна той. — А това ще ни затрудни да намерим доброволци за хазартна игра, докато си на борда.