Пенелопа се намръщи.
— Ти не си по-добър от Краля на залаганията.
— Напротив, много по-добър съм — поправи я той. — Поне в едно нещо. Аз ти осигурявам всякакъв уют. И още нещо — вече ти дадох дума, че никой няма да те нарани физически. Но съм по-добър от Краля на залаганията най-вече защото се уча от грешките на другите.
— За какво говориш? — попита настоятелно Мишката.
— Мисля, че е очевидно. Вие сте тук вместо на Звездната лодка само защото малката Пенелопа така манипулира събитията, че точно аз ви спасих. — Янки впери в поглед в малкото момиче и въпреки че гласът му остана сърдечен, в очите му се появи неочаквана студенина. — Трябва да те предупредя, скъпо мое дете, че ако забележа някаква нередност на борда на кораба си — каквато и да е нередност, ако случайно се спъна и счупя крак или се порежа, докато се бръсна, или ако този тайнствен Леден ни приближи прекалено, тогава ще те поставя в камерата за сън и ще те замразя до момента на приключване на сделката с онзи, който се нуждае най-много от тебе. Замразяването е абсолютно безболезнено, използваме го за пътуване в дълбокия Космос. Подозирам, че когато умът ти спи и метаболизмът ти е забавен, няма да можеш да влияеш на събитията, както направи с Краля на залаганията. — Внезапно Янки се изправи. — Но стига сме говорили за работа. Вие сте мои почетни гости и с нетърпение очаквам да вечеряме заедно. Междувременно — той им се усмихна лъчезарно, докато отиваше към вратата, — моля ви да се настаните удобно. Очаквам да поостанете при мен.
След като той си отиде, Пенелопа и Мишката останаха сами в огромния салон.
— Видя ли всичко това, докато бяхме на Звездната лодка? — попита Мишката.
— Не точно така. Знаех, че ще ни освободи и че няма да ни нарани.
— Но не знаеше, че ще те продаде на онзи, който даде най-много?
— Това няма значение — отговори малкото момиче. — Той ни води в правилната посока, а именно това е важното.
— В правилната посока?
Пенелопа кимна.
— Правилната посока за какво?
— Още не знам — отвърна детето. — Но знам, че е вярната посока. — Тя стисна още по-силно ръката на Мишката. — Не се тревожи. Няма да позволя на никого да те нарани.
Мишката изведнъж разбра, че й вярва, и това я притесни много повече, отколкото фактът, че е в ръцете на Главореза Янки.
19
В малкия склад Мишката поведе Пенелопа край беден запас от дрехи и тоалетни принадлежности и още по-малък запас от книги и касети, докато стигнаха до едно кътче, което, ако имаше надпис, той щеше да гласи „Разни“.
— Какво търсим? — полюбопитства малкото момиче.
— Ще видиш — отговори с усмивка Мишката.
Тя започна да бърка в купчината, събрала излишните остатъци от набезите, и накрая намери необходимото.
— О, прекрасни са! — възкликна Пенелопа, когато Мишката отстъпи и показа четири изящни кукли с ярки роби и блестящи бижута.
— Мисля, че са от Нова Кения, но може и да греша. Ще попитаме някого.
— Много са големи. Доста по-големи от Дженифър.
— Ами те се направени да стоят на витрини или на друго видно място, а не за игра — поясни Мишката. — Заради това са и толкова вдървени. Предполагам, че са част от колекция. Може би другите са унищожени или са носели истински бижута и екипажът ги е взел.
— Харесват ми огърлиците им — Пенелопа продължи да прокарва пръсти по огърлицата на една от куклите.
— Вероятно всяка от тях представя различна нация или религия.
— А и дрехите им са толкова красиви — продължи детето. После погледът му попадна върху нещо, което се подаваше изпод един малък топ коприна.
— Имаш избор. Можеш да вземеш някоя от тях или, ако искаш, и четирите.
— Искам тази — отговори Пенелопа и измъкна изпод коприната малка парцалена кукла, обвита единствено с парче червен плат.
— Дори не я видях.
— Но аз я видях.
— Не е толкова красива като останалите.
— Знам.
— А защо не ги вземеш всичките?
— Искам само тази — отговори твърдо Пенелопа. — Другите са за големи, а тази е за малки момичета.
— И ти напомня за Дженифър? — попита с усмивка Мишката.
Пенелопа кимна.
— Добре, твоя е. Чудя се къде трябва да платим?
— Не трябва. Сещаш ли се какво каза Янки? Можем да си вземем каквото и да е, безплатно.
— Знам, но ми се иска да намерим управителя или касиера на този склад и да му го обясня, преди да ни застрелят за грабеж.
— Няма да ни направят нищо.
Мишката сви рамене.
— Добре, досега не си сгрешила. — Тя замълча. — Как ще я наречем? Дженифър?
Пенелопа поклати глава.
— Дженифър я няма повече. За тази ми трябва ново име. — Тя се намръщи, гледайки куклата, после вдигна глава към Мишката. — Как е твоето име?