20
Пенелопа спеше дълбоко, когато една ръка се протегна и леко я разтърси за рамото. Тя измънка и се обърна на другата страна, но ръката продължи да я разтърсва.
— Махай се — измърмори тя.
— Събуди се, дете — прошепна мъжки глас.
— Остави ме на мира.
— Трябва да поговорим.
Мишката се събуди, седна в леглото, огледа сравнително просторната кабина и видя елегантен мъж да стои над Пенелопа.
— Какво искаш? — попита Мишката.
— Това не те засяга — отговори Потьомкин.
— Всичко, свързано с нея, ме засяга.
— Няма да й сторя нищо, госпожо, само трябва да поговоря с нея.
— Махай се — повтори Пенелопа.
— Дете, или се събуди, или ще светна лампите и ще излея кофа студена вода отгоре ти. Ти решаваш — повиши леко глас Потьомкин.
Момичето бавно се надигна в леглото си и разтърка очи.
— О! — възкликна тя, разпознавайки го. — Това си ти.
— Пенелопа, ако не искаш да говориш с него, мога да извикам помощ.
— Той е помощта — отговори Пенелопа, с което съвсем обърка Мишката.
— Може да съм, може и да не съм — рече Потьомкин. — Първо искам да задам няколко въпроса.
— Очакваше ли го? — намеси се Мишката.
— Да, но не толкова скоро.
— Това има ли нещо общо с разходката ти из кораба този следобед? — настоя жената.
— Оставете въпросите за по-късно, госпожо — прекъсна я Потьомкин. — Нямам много време.
— Всичко е наред, Мишке — обади се успокоително Пенелопа. — Наистина. Той няма да ни направи нищо лошо.
— Не бъди толкова сигурна — възрази Потьомкин.
— Ако искаше да ни сториш нещо, щях да знам. — В гласа на момичето не личеше нито страх, нито безпокойство. — Ти дойде, за да поговорим.
— Мога да променя намеренията си.
— Ти си умен човек, а това ще е глупост.
Детето го гледаше, без да мигне. Той посрещна погледа й, после сведе очи.
— Добре, имам нужда от няколко отговора, и то бързо.
— Ще отговоря на всички въпроси, на които мога.
— Все още не отговаряй на нищо — обади се Мишката. Тя се обърна към Потьомкин. — Вече намерих три подслушвателни устройства, но вероятно съм изпуснала някое и друго.
— Няма проблеми — отвърна той. — Мой човек ще ни наблюдава, докато съм тук.
После се обърна отново към Пенелопа.
— Още не съм готов да се справя с Главореза. Прекалено много хора са му верни. Не мисля, че ще успея.
— Сигурен ли си? — попита момичето.
— По дяволите, говорим за бунт срещу най-силния пират в звездния куп! Не си струва риска, освен ако не ми гарантираш, че ще успея.
— Вече ти казах — не мога да видя какво ще стане, след като повече няма да съм с теб.
— Знам, но… измислих друг начин да те сваля на твоята планета.
— Чия планета? — намеси се Мишката.
— Млъквай, госпожо, говоря с момичето! — Потьомкин пак се обърна към Пенелопа. — Какво ще стане, ако уредя търгът да се проведе на тази планета? Главореза ще те заведе там.
— Няма да бъде сам. Ще вземе много от своите хора.
Потьомкин се изсмя кисело.
— Нима не можеш да се измъкнеш от няколко човека охрана, ако поискаш? За бога, ти си се спасила от ловци на глави по цялата територия на Демокрацията и Вътрешната граница.
— Просто казах, че ще вземе доста хора със себе си.
— Какво ще стане с него на тази планета?
Пенелопа вдигна рамене.
— Не знам.
— Не ти вярвам дори за секунда. Ще живее или ще умре?
— В някои варианти на бъдещето той живее, в някои умира. А в трети не мога да видя.
— В колко от тези варианти той се досеща, че е на тази планета, защото аз не те искам на кораба?
— В много малко.
— И в тези няколко какво точно предприема?
— Щом веднъж ме остави, не мога да видя какво ще направи.
— Ако той умре, как ще го убиеш? — настоя да узнае Потьомкин. — Ще може ли това да се свърже по някакъв начин с мен?
— Въобще няма да го убивам. Та аз съм само едно малко момиче.
Той посочи с пръст Мишката.
— Тя ли го прави?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
— Значи ако той умре на тази планета, никой няма да обвини мен?
— Ако той умре на тази планета, никой няма да обвини тебе.
— А ако той не умре и ти избягаш, пак няма да обвинят мен?
— Не знам. Но ако той не знае, че ти си избрал планетата… ако мисли, че другите са избрали мястото…
— Добре, това е всичко, което исках да разбера.
— Ще уредиш ли да ни свалят долу? — попита Пенелопа.
— Трябва да си помисля.
— Наистина не ни искаш на кораба.
— Да.
— Но и не искаш да ни сториш нещо лошо.