— Казах, че ще си помисля — отговори раздразнено Потьомкин. Той се изправи и вече до вратата рече: — Ще разбереш, когато реша.
После излезе в коридора, а вратата се затвори след него. Мишката впери озадачен поглед в Пенелопа.
— Ще ми кажеш ли за какво става дума? — попита тя накрая.
— Трябва да слезем на тази планета, за която ти споменах — Потьомкин ще го уреди.
— Потьомкин? Така ли се казва?
Пенелопа кимна.
— Миша Потьомкин. Не е ли смешно име?
— Сигурна ли си, че той ще ни свали на планетата, към която ти толкова се стремиш?
— Сигурна съм — Пенелопа вдигна рамене, взе Мариан и започна да оправя малкото й червено одеялце.
Мишката се намръщи.
— Ти си пленничка на Главореза Янки, а Потьомкин работи за него. На път са да вземат милиони кредити, като те продадат на някого от хората, които се опитват да те открият. Защо изведнъж ще иска да те сваля на някаква планета, за да не те види никога повече?
— Обясних му защо трябва да го направи — отвърна Пенелопа, докато оправяше косата на куклата. — Кога ще можем да направим нови дрехи на Мариан?
— Не знам — отговори разсеяно Мишката. — Можем да огледаме кораба утре и да видим дали ще намерим нещо, което да използваме.
— Ще я боли ли, ако я измия в сухия душ?
— Не, мисля, че не. Може ли да се върнем към Потьомкин за минутка?
Пенелопа въздъхна.
— Щом искаш. — Тя вдигна Мариан нагоре и я погледна съсредоточено. — Но трябва по-скоро да я измия. Нуждае се от баня всеки ден, иначе може да се разболее.
— Опитай да се съсредоточиш, Пенелопа — Мишката полагаше усилия да говори тихо и спокойно. — Един много опасен човек мисли да жертва печалба от милиони на своя още по-опасен шеф, за да ни свали на непозната планета… Можеш ли да ми кажеш защо ще го прави?
— Ако ти кажа, ще ми се смееш.
— Няма, дори и да ми се стори смешно — увери я Мишката.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Той се страхува от мен. — Пенелопа се засмя. — Не е ли смешно — пират да се страхува от едно малко момиче?
— Защо се страхува от теб? — попита остро Мишката. — За какво си говорихте вие двамата този следобед?
— За много неща. — Пенелопа сякаш изгуби интерес към разговора. — Наистина трябва да измия Мариан сега, Мишке. — Тя тръгна към банята и спря на вратата. — Искаш ли да дойдеш за един сух душ с нас?
Мишката поклати глава.
— Не, вървете.
— Ще бъдеш ли тук, като се върна?
— А къде да бъда? — попита иронично Мишката.
— Не знам. Но понякога ми се струва, че те ядосвам, и се страхувам, че ще ме оставиш. И че отново ще бъда съвсем сама.
— Никога няма да те изоставя, Пенелопа — отговори искрено Мишката. — Щом можеш да виждаш бъдещето, трябва да го знаеш.
— Много рядко виждам хубави неща — обясни момичето. — Само лошите.
— Ами ако приемем, че да те напусна е лошо нещо, би трябвало да можеш да го видиш.
Изведнъж лицето на Пенелопа грейна.
— Точно така! — възкликна щастливо тя. Втурна се към Мишката и бурно я прегърна. — Обичам те, Мишке.
— И аз те обичам, Пенелопа. — Жената отвърна топло на прегръдката. — Сега върви под душа, а после ще си поговорим пак.
След няколко минути Пенелопа излезе, облечена в чисти дрехи.
— Къде е Мариан? — попита Мишката.
— Оставих я там.
— Там? Къде?
— В банята.
— Защо?
— Защото ако ще говориш за Потьомкин и Главореза Янки, не искам тя да те слуша. Може да се уплаши.
— А ти не се страхуваш, така ли?
— Не.
— Защо?
— Защото няма да ни навредят.
Мишката се намръщи в опита си да задържи интереса на детето върху разговора.
— Но аз се страхувам — каза накрая тя. — Можеш ли да ми обясниш защо не трябва да се плаша?
— Янки няма да ни стори нищо, защото струваме много пари.
— Той може да ни причини болка, без да ни убива.
— Няма да го направи — убедено рече Пенелопа. После добави замислено: — Не и докато сме на кораба. Не мога да видя по-далеч.
— А Потьомкин?
— Той иска да ни навреди, но не смее.
— Защо?
— Защо иска да ни навреди или защо се страхува?
— И двете.
— Иска да ни навреди, защото му обясних, че ще съм по-добър военачалник от него.
— Разбирам — Мишката замълча за момент. — А той повярва ли ти?
— Защо да не ми повярва? Това е истината.
— Тогава защо се страхува?
— Защото Янки знае, че мога да виждам бъдещето. Все още не е разбрал, че ще съм добър военачалник, но ако Потьомкин ми стори нещо лошо, той ще се опита да разбере причината и скоро ще се досети.
— Ама че разговор сте водили с Потьомкин този следобед!
— Доста се разстрои — Пенелопа се усмихна при спомена, после прихна: — Трябваше да видиш лицето му! Целият почервеня.