— Не светвай — обади се Пенелопа. — Скоро ще се върне.
— От каква раса е?
Пенелопа сви рамене.
— Не знам.
Мишката извади нож от левия си ботуш.
— Ако се върне, преди да сме тръгнали, бъди сигурна, че го чака изненада.
Пенелопа трескаво заклати глава.
— Не можеш да го убиеш. Хайде да тръгваме…
Мишката протегна ръка и изправи момичето на крака.
— Къде са родителите ти?
— Не знам. Мисля, че са мъртви.
— Можеш ли да вървиш?
— Да.
— Добре. — Мишката се отправи към вратата. — Да тръгваме.
— Чакай! — внезапно извика Пенелопа. — Не мога без Дженифър.
— Дженифър? — попита остро Мишката. — Коя е Дженифър?
Пенелопа се втурна към ъгъла на стаята и сграбчи една мръсна парцалена кукла.
— Това е Дженифър — показа я в светлината на фенерчето. — Сега да вървим.
— Дай ръка. — Мишката се залепи за стената в коридора.
Огледа се и като не видя никакво движение, забърза към стълбите, буквално влачейки момичето след себе си. Стигнаха до подземието и влязоха в пералнята.
— Сега слушай внимателно — прошепна Мишката. — Искам да пълзиш на колене зад количките с пране, както правя аз, докато се доберем до вентилатора. Виждаш ли го?
Пенелопа се вгледа в тъмнината и поклати глава отрицателно.
— Ще ти кажа, като стигнем. Ще ти помогна да влезеш вътре. Не се тревожи, че е тъмно и тясно. Аз се промъкнах оттам, а съм по-голяма от теб.
— Не се страхувам — отговори Пенелопа.
— Знам — каза убедено Мишката. — Но ще трябва да пазиш тишина. Ако издадеш някакъв звук, жените, които работят в другия край на помещението, ще те чуят и ще дойдат да видят какво става. Ще се наложи да ги убия.
— Грешно е да се убива.
— Тогава не вдигай шум и нищо лошо няма да се случи — отвърна Мишката. — Готова ли си?
Пенелопа кимна и Мишката започна да пълзи към вентилационния отвор. Когато стигна до него, спря и се обърна да види как се справя момичето. С изненада установи, че е точно зад нея.
Мишката провери дали жените са все още заети с пералните машини, направи знак с пръст върху устните си и повдигна Пенелопа към отвора. Момичето запълзя и почти стигна до изхода под нивото на улицата. Мишката тъкмо щеше да я последва, когато чу умолителен шепот.
— Не мога да намеря Дженифър.
— Продължавай — изсъска Мишката. — Аз ще я намеря.
Изчака да чуе движенията на детето и се върна. Намери парцалената кукла в една чупка, затъкна я в колана си и настигна Пенелопа до решетката под фургона на Мерлин. Момичето не знаеше какво да прави по-нататък.
Мишката бързо отмести решетката, бутна Пенелопа във фургона и я последва. После се наведе и намести обратно решетката.
— Чакай тук — заповяда тя на детето. — Не издавай нито звук.
Сложи черната си качулка и се изкачи за финалната сцена в последните десет секунди. Когато всичко свърши и тълпата се разпръсна, тя заведе Мерлин във фургона.
— Защо се забави? — попита я той. — Замалко да не успееш.
— Наех си асистент — усмихна се Мишката.
— Асистент?
Мишката посочи Пенелопа, която се бе скрила зад магическите декори.
— Боже мой! — измърмори Мерлин. — Къде я намери?
— Окована за един стол в стая на извънземен.
Магьосникът клекна до малкото момиче и огледа синината на бузата му.
— Не ти е било леко, нали?
Пенелопа го гледаше, без да отговори.
— Има ли семейство на Уестърли? — обърна се Мерлин към Мишката.
— Не мисля.
— Какво прави тук?
— Не зная.
— Крия се — отговори детето.
— Нямаше предвид това, Пенелопа — каза Мишката. — Пита за времето, когато те намерих.
— Крия се — повтори момичето.
— Искаш да кажеш, че извънземният, който те бе отвлякъл, се крие?
Пенелопа поклати глава.
— Той криеше мен.
Мишката кимна.
— От твоите родители?
Момичето отново поклати глава.
— Родителите ми са мъртви.
— Значи от властите — предположи Мишката.
— Не.
— От кого тогава? — леко повиши тон Мишката.
Пенелопа посочи с малкия си треперещ пръст през единствения прозорец на фургона към входа на хотела, където Гробаря Смит и Оли Трите юмрука крещяха на портиера.
— От тях.
2
Пенелопа заспа дълбоко, притиснала парцалената кукла до гърдите си. Корабът се отправи през тъмнината към сухия и прашен свят на Чероки. Мишката я изкъпа и нахрани, после намаза наранените й крака с мехлем и я сложи да спи. Едва тогава се присъедини към Мерлин в помещението за хранене. Бе сложил малко огледало на масата пред себе си и наблюдаваше съсредоточено ръцете си, докато правеше трикове с карти.