— По дяволите! — измърмори Мишката. — Не е честно.
— Кое не е честно? — попита Пенелопа.
— През целия си живот съм мечтала за свят като този, гъмжащ от дебели мъже с дебели портфейли. И ето ме тук — заключена в хотел, толкова близо до всичките тези пари, че ги усещам физически — гласът й се изпълни с копнеж. — Знаеш ли какво можехме да направим с Мерлин тук? Колко пари можехме да спечелим!
— Мислех, че аз съм ти партньор — обади се обидено Пенелопа.
— Така е — увери я Мишката.
— Тогава защо продължаваш да говориш за Мерлин?
— Защото Мерлин също ми е партньор и има най-сръчните пръсти, които някога съм виждала. Ти и аз сме добри в други неща, но Мерлин можеше да започне от едната страна на хотела и докато стигне до другата, щеше да е прибрал двайсет портфейла. — Тя се усмихна. — Само като си помисля какво можехме да направим, докато обикаляме в тълпата край състезателните писти!
— Мога да изкарам повече пари от него.
— Не се и съмнявам.
— Нямаме нужда от него.
— Имаме нужда от всекиго, който иска да ни помогне — възрази Мишката.
— Не и от Мерлин.
— Защо така внезапно се загрижи за Мерлин? Не си го споменавала от седмици.
— Добре сме си и без него.
Мишката въздъхна.
— Трябва да разбереш, че не преставаш да харесваш един приятел и да си лоялна към него само защото си срещнала друг, когото харесваш повече.
Пенелопа я изгледа внимателно.
— Наистина ли ме харесваш повече от него?
— Да. Но не забравяй, че Мерлин води Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, и някои други ловци на глави далеч от нас вече няколко седмици… Какви приятели ще бъдем, ако не го искаме обратно, след като е рискувал живота си за нас?
— Права си — съгласи се Пенелопа, след като помисли малко. — Съжалявам.
— Няма нищо — успокои я Мишката. — Не е нужно да се извиняваш.
— Просто се притеснявам, че пак ще остана сама.
— А аз се притеснявам как ще излезем оттук — отвърна Мишката. Заразхожда се отново из салона — четиринадесетата й обиколка, откакто бяха дошли, и да опитва сигурността на стените, прозорците, пода и вентилационната система, без да открие нищо.
— Има много начини — обади се Пенелопа, докато Мишката продължаваше да търси слаби места. — Само че все още не зная кой от тях мога да предизвикам.
— Свързани ли са с новия ти приятел?
Пенелопа поклати глава.
— Той дори не знае кои сме ние.
— Тогава как ще ти бъде приятел?
Малкото момиче вдигна безпомощно рамене.
— Не знам.
— Сигурна ли си, че си права?
— Така мисля. Избирането на правилно бъдеще не е толкова лесно, както беше преди. Сега виждам повече неща, а някои от тях не мога да разбера.
— Какви неща? — попита Мишката, като завърши поредната си проверка и се обърна към детето.
— Не знам. Просто неща.
— Картини? Образи? Цели сцени?
— Не мога да ти обясня — отговори момичето. — Много по-сложно е от преди. — Тя замълча и се намръщи. — А би трябвало да става по-лесно сега, след като пораствам.
— Може би ставаш по-могъща — предположи Мишката. — Може би виждаш повече неща и можеш да влияеш на повече неща.
— Наистина ли мислиш така?
— Възможно е.
— Тогава защо не винаги разбирам какво виждам?
— Защото си още малко момиче и нямаш достатъчно опит, за да разбереш какво виждаш, а и всички промени, които един избор би причинил.
— Не ми е ясно какво искаш да кажеш.
Мишката се усмихна.
— Когато разбереш, ще узнаеш и какво виждаш.
— Надявам се — отговори сериозно Пенелопа. — Много е объркващо. А преди всичко беше толкова ясно. Сега има неща, които не виждам, но някак си ги знам, и неща, които виждам, без да разбирам.
— Сигурна съм, че един ден всичко ще ти се изясни.
— Радвам се, че не можеш да видиш това, което виждам аз, Мишке. Понякога е доста объркващо и… страшничко.
— Страшничко?
Пенелопа кимна.
— Виждам как Ледения и Вечното хлапе ни намират и как Главореза Янки те убива, когато узнава.
— Тъй ли? — възкликна неспокойно Мишката.
— Няма да позволя да се случи. Има толкова други възможности…
— Надявам се, че има.
— Но не разбирам всички тези варианти на бъдещето.
— Избери някой, в който не ме убиват и аз ще съм доволна.
— Няма да те убият — увери я Пенелопа.
— А Карлос и Вечното хлапе пристигнаха ли вече на Калиопа?
— Не знам. Но знам, че ще намерят тази стая до довечера, така че ако не са тук, поне са съвсем наблизо.
Внезапно момичето се напрегна.
— Какво има?
— В някои от вариантите на бъдещето двамата умират, в други не.