— Надявам се. Закъдето ние сме се запътили, мисля, че всеки има нужда от всичките приятели, които може да спечели.
Той хвърли поглед към пансиона.
— Малкото момиче вътре ли е?
Вечното хлапе кимна.
— Сама ли е?
— Няма значение. Първо трябва да се справиш с мен, а ти няма да успееш.
— Ще видим — Острието направи крачка напред.
Вечното хлапе посегна към звуковия си пистолет, но Джими Острието направи бързо движение с лявата си ръка и три дълги грозни стрели се забиха в гърдите на Вечното хлапе. Той остана неподвижен за момент, после погледна невярващо кръвта, която започна да обагря туниката му.
— Проклет да съм — прошепна и усмивка се прокрадна на устните му. — Случи се най-после.
След това падна на земята.
Джими Острието отиде до тялото и го обърна по гръб. Дълго задържа очи върху момчешкото лице, после въздъхна и се насочи към пансиона. Направи едва две стъпки, когато Лъжекостенурката се показа на прозореца и насочи оръжието си. Чу се тих жужащ звук и Острието се строполи почти върху тялото на Вечното хлапе.
Ледения излезе на прага и огледа касапницата, последван от Мишката, Пенелопа и извънземния.
— Безсмислени загуби — промърмори Ледения.
— Той се жертва заради нас — произнесе напевно Лъжекостенурката. — Беше благороден човек.
— Грешиш и в двете преценки.
— Не разбирам.
— Първо, в това нямаше нищо благородно. Искаше му се да го убият и се опитваше да го предизвика повече от столетие… и най-накрая успя. И второ, не бе саможертва от негова страна.
— Напротив.
Ледения поклати глава.
— Някой друг го жертва заради нас — той се обърна към Пенелопа. — Или греша?
— Остави я на мира, Карлос! — сряза го Мишката.
Мъжът премести поглед от момичето към Мишката, после отново към момичето, вдигна рамене и се насочи към труповете, за да ги огледа.
— Мисля, че познавам двама от тях… Този е Подлеца Стоун, а тази — той посочи жената, говорила най-много — е Нина Палоун. За него не се изненадвам, но за нея — предполагаше се, че е една от най-добрите… Никога не съм виждал останалите петима.
— Какво ще правим с труповете? — попита Лъжекостенурката.
— След като пийна едно, ще погреба Вечното хлапе зад пансиона — отговори Ледения. — Можеш да ми помогнеш.
— А другите?
— Нека ги оставим там, където са, засега. Чакаме още два кораба и гледката може да ги наведе към размишления.
Мъжът се запъти към ресторанта.
Мишката се обърна към Лъжекостенурката.
— Благодаря ти, че отмъсти за смъртта на Вечното хлапе.
— Той не значеше нищо за мен, както и аз за него — отвърна извънземният. — Просто защитавах Гадателката.
— Добре, каквито и да са били причините ти, благодаря. Може би е по-добре да започнеш да копаеш гроба му отзад. Сигурна съм, че Карлос ще дойде при тебе след няколко минути.
— Разрешаваш ли ми да тръгна, Гадателко? — попита извънземният.
— Да — рече Пенелопа.
Той излезе на улицата.
— Нямам никакви инструменти — извика оттам.
— Има барака отзад. Сигурна съм, че там ще намериш лопата или кирка.
Лъжекостенурката тръгна без повече въпроси.
— Хайде да влезем вътре, Пенелопа.
— Защо?
— Трябва да поговорим, а предпочитам да го направим на четири очи, никой да не ни чуе. Дори и Лъжекостенурката.
Тя премина през фоайето и влезе в салона, а малкото момиче я последва.
— Седни тук.
Пенелопа седна на канапето, а Мишката се настани до нея.
— Какво има? — попита детето. — Държиш се, сякаш си ми ядосана.
— Не съм, но има нещо, което искам да знам със сигурност.
— Какво?
Мишката се втренчи в очите на Пенелопа.
— Карлос истината ли каза?
— Не разбирам за какво говориш.
— Трябваше ли Вечното хлапе да умре?
— Той искаше да умре. Не бива да си тъжна заради него.
— Не отговори на въпроса ми. Трябваше ли да умре?
— Джими Острието бе по-бърз.
— Но Джими Острието бе наш враг, а Вечното хлапе — наш приятел.
— Но той умря така, както искаше.
— Погледни ме — рече Мишката. — Ти намеси ли се в битката?
Пенелопа срещна погледа й.
— Не.
— Сигурна ли си?
— Не ми ли вярваш, Мишке?
Мишката дълго не отместваше очи от момичето, после протегна ръце и го прегърна.
— Вярвам ти.
— Тя казва истината — чу се глас откъм вратата.
Мишката подскочи стреснато.
— Мислех, че отиде да пийнеш едно.
— Заключили са сградата, когато започна стрелбата — отговори Ледения.
Внезапно Мишката се намръщи.
— Щом си съгласен, че тя казва истината, какво се опитваше да кажеш тогава?