— Сто и седемнайсет!
С подкосени крака и дишайки на пресекулки, се облегнах до стената и си повтарях: „Дано никой не умре до дванайсет! Дано никой не умре…“
Точно в дванайсет без пет тотализаторът все още показваше 117. Грабнах шлифера си и хукнах към дома на Лакел. Точно пред вратата му срещнах Фортиш, който беше дошъл да злорадства.
— Видя ли — сбърка! — усмихна се негодникът.
— Да — отвърнах.
Изкачихме стъпалата. Апартаментът беше отворен. Часовникът на камината сочеше точно полунощ. Тотализаторът в ъгъла бе спрял на 117.
В тишината се бе притаила някаква заплаха. Тогава чухме изстрел. Хукнахме към спалнята.
Лакел се бе проснал напреки на леглото. До дясната му длан лежеше пистолет.