Сняг покриваше предното стъкло и чистачките го изблъскваха настрана, докато Бетингър настигаше сребристата кола.
Конвоят продължаваше да се носи бързо на север. В продължение на двайсет минути Бетингър размишляваше за операцията на жена си, за смъртта на Гордън и за Себастиан Рамирес.
Настилката вече беше покрита с двайсет сантиметра сняг, когато сребристата кола поднесе. Плъзна се напречно на платното, разпръсквайки снега, и се блъсна в бордюра. Там буксуващите гуми започнаха да хвърлят лапавица.
Бетингър намали и свали прозореца, когато наближи закъсалата кола.
Стоповете отново блеснаха и веднага след това Доминик изскочи от седана, стиснал два черни квадрата в дясната си ръка.
— Постелките — обясни той, когато погледите им се срещнаха.
Бетингър паркира буса, вдигна постелките и слезе. Снегът започна да пробожда скалпа му със студени иглички, докато крачеше към своя партньор.
— Сякаш нещата не са достатъчно зле. — Доминик избърса виолетови капки пот от челото си. — Шибано време!
Сложи постелките под гумите на колата и започна да тупа снега от дрехите си. В колата Такли се премести зад волана, включи на скорост и даде газ. Сребристата кола изскочи от лапавицата, хвърляйки назад постелките и струи киша.
Бетингър се върна в буса, сложи си колана и последва Доминик в западна посока, докато не стигнаха улица „Гансън“. Тук конвоят зави надясно и пое на север.
От двете страни на улицата в Кенефа зееха черни правоъгълници, в които някога бе имало прозорци и врати. Този мрачен район не изглеждаше по-гостоприемен заради снежната покривка — напротив. Отчаянието, насилието и неуспехът се бяха просмукали в Северен Виктъри като радиоактивно замърсяване.
Сребристата кола стигна до пресечка, заобиколи един преобърнат бус и изчезна зад него.
Когато видя препятствието, Бетингър натисна спирачките и завъртя волана. Колелата блокираха, микробусът започна да се плъзга и се понесе направо към обърнатия бус, който беше само на петнайсетина метра от него.
Детективът изправи волана, надявайки се да получи малко сцепление. Гумите стъпиха на пресен сняг и бусът потрепери.
Разстоянието между двете коли вече беше само пет метра.
Ударът беше неизбежен. Бетингър стисна по-здраво волана и го завъртя рязко.
Бусът се блъсна в обърнатия автомобил, а детективът беше изстрелян напред. Коланът блокира и го улови, докато бусът се пързаляше. Виолетовият свят се отдалечи.
Изстрелвайки струи киша с гумите, бусът се плъзна през кръстовището. Предната броня се блъсна в телефонен стълб и Бетингър пак полетя към стъклото. Тялото му рязко спря и нещо изпука. Болка прониза като нож лявата му страна и той разбра, че коланът му беше пукнал ребрата.
Бусът не помръдваше.
Сняг се посипа от телефонните кабели и раздели улицата на две. Бетингър издиша несъзнателно задържания дъх и болка прониза спуканите му ребра.
С болезнена физиономия включи на задна и натисна газта. Колелата изстреляха две струи киша и бусът затъна в снега.
— Мамка му!
Гумите изсвириха, когато стигнаха до паважа, и колата се стрелна назад. С облекчение в душата Бетингър намали, смени скоростите и потегли в северна посока по улица „Гансън“. Сребристата кола вече не се виждаше.
Сняг покриваше предното стъкло и чистачките се поколебаха, безсилни срещу дебелия пухкав слой.
Изведнъж детективът се оказа в самоходно иглу.
— По дяволите!
Бетингър спря и пусна чистачките. Техните колебаещи се ръце се събудиха, прокарвайки чисти ивици през снега. Улицата пред него беше празна, като се изключи падащият гълъб, който се стовари сред облаци сняг на улицата като пернат метеор.
Детективът натисна газта, профуча през кръстовището и нагоре по следващата улица. Малките червени рубини на стоповете просветнаха между падащите снежинки и скоро той откри сребристия седан, който го чакаше в края на следващата пряка.
Когато разстоянието между двете коли намаля на двайсетина метра, Доминик подкара напред.
Заваля суграшица, потропвайки по предното стъкло, докато Бетингър следваше партньора си в северна посока. Стрелката на спидометъра се върна на 80 и не намаляваше — ниската скорост не беше решение.
Автомобилите минаваха край жилищни сгради, които нямаха фасади — кошер от оголени кутийки, в които се виждаха тоалетни чинии, дивани, матраци, столове, тръби и врати. Всяка от постройките представляваше осем или десететажна картина на неуспеха.
Конвоят пресече множество кръстовища, продължавайки на север из този изоставен квартал.