Бетингър не можеше да вижда на повече от осемнайсет метра пред микробуса. Всичко, което можеше да се появи по средата на улицата, щеше да бъде трудно заобиколено или прегазено.
Доминик стрелна Такли с поглед, после отново загледа бурята пред автомобила.
— Затова отвлякохме сестрата и приятелката на Себастиан, закарахме ги на едно място в предградията. След това му отидохме на посещение и му разказахме какви неща ще се случат, ако ни даде под съд.
Бетингър стисна юмруци.
— Заплашихте ли го, че ще бъдат изнасилени?
— Да. Освен това имахме и някои инструменти за аборт. Това беше, преди Мелиса да пометне. Но нищо нямаше да им направим — беше просто за сплашване.
Детективът разпозна стратегията.
— Както постъпи с Кими?
— С кого?
— Съквартирантката на Мелиса.
— Да, както с нея.
— Мелиса кога изгуби детето? Предполагам, че е било от Себастиан. Докато я държахте като заложник?
— Стана случайно.
— Мамка му! — възкликна Бетингър. Беше време, и то не много отдавна, когато би застрелял или арестувал подобни хора. А сега те, изглежда, му бяха съюзници.
— Нищо не сме й направили. Само я вързахме и й говорихме, за да я изплашим. Само думи.
— Думите може да се окажат достатъчни. — Бетингър се опита да не мисли за своите лошо подбрани думи, които му струваха работата в Аризона и напълно промениха живота на семейството му. — Не очаквахте ли някакво отмъщение, след като той оттегли обвиненията си?
— Себастиан беше уплашен. Знаеше какво ще се случи, ако се опита да отговори на удара.
Детективът забеляза подозрителна купчина на платното и завъртя волана надясно. Потрепервайки, измъченият бус си проби път през виелицата.
— А това, което се случи — продължи едрият мъж, — не е отмъщение, а чиста лудост.
— Не и за Себастиан.
Бусът залитна, а задницата му поднесе. Доминик и Такли си сложиха коланите, а Бетингър натисна газта. Въртящият се бясно каучук напипа сух сняг и автомобилът се стрелна напред, отново под контрола на детектива.
— Въпреки това е пълна лудост — настоя Доминик. — Онова, което направи.
— Вие сте го превърнали в инвалид и докато е бил в болницата, свиквайки да живее с пелени, инвалидна количка и само един дроб, сте убили нероденото му дете и сте заплашили с изнасилване любимите му хора. — Бетингър погледна ядно спътниците си. — Може ли да има разумна реакция на подобно нещо? Когато всичко, което обичаш, е под заплаха или унищожено от група хора, които са овластени от щата?
— Трябваше да ни нападне пряко.
— За да го погне цялото управление?
Доминик сви рамене и започна да опипва сбирката белези, които сачмите от пушката помпа бяха изрисували по лявата му буза.
— Искаш да ни критикуваш? — попита Такли. — Кажи ни тогава ти, като умно момче, какво би направил на наше място? — Гласът му беше равен, но очите — зли.
Бетингър избегна някаква сянка на платното, която можеше да е скрито препятствие.
— Няма смисъл. Всички искаме едно и също. Да намерим Себастиан, да научим имената на наемните убийци, да убием Себастиан.
— Точно така.
— Преди да го убием, искам потвърждение, че той е виновен.
— Ще получиш самопризнание.
— А жените?
— Те улесниха масови убийства. — Отговорът на Такли беше хладен и безапелационен.
— Съучастници — добави Доминик.
Бетингър не оспори тези заключения, но се усъмни, че би могъл да застреля жена при каквито и да е обстоятелства, ако не става дума за самоотбрана.
Беше ясно, че неговите партньори нямат подобни скрупули.
Сняг се сипеше от небето, докато бусът се носеше в северна посока сред този изоставен бетонен свят.
Доминик измъкна още един конец от лицето си. От раната потече кръв по останалите конци и коричките, докато не стигна до брадичката му, където спря и набъбна като съсирена сълза.
Гумите избумтяха. Полицаите се стрелнаха напред, но коланите блокираха и ги задържаха. Капка кръв опръска предното стъкло.
Тътнещият свят се завъртя в източна посока.
Метал застърга по бетон, докато автомобилът се плъзгаше, хвърляйки зад себе си струи киша. Детективът и другарите му се стегнаха и зачакаха удара.
Тухлена стена се стовари в предния капак. Пукнатите ребра на Бетингър се счупиха, а главата му отскочи назад от волана. Нечия кръв изпръска предното стъкло.
Изведнъж бусът замря на място.
Виелицата нахлу през счупеното предно стъкло. Изпод предния капак се кълбеше пара.
Детективът се облегна и погледна към спътниците си, които в момента се освобождаваха от коланите.