— Не разбирам много от коли.
— През последните две седмици да си виждал някаква кола?
— Май чух една миналия месец. — Скитникът или скитничката се замисли. — Може и да е било сън.
Доминик си взе балаклавата.
— Връщай се в контейнера — нареди Бетингър.
Съществото изчезна в отвора като дяволче в кутийка и затвори капака след себе си. Маскираните полицаи продължиха отново на север.
Снегът вече беше два сантиметра над коленете на Бетингър и той залиташе на всяка крачка. Доминик беше по-висок и се оправяше по-добре. Както и Такли, макар бялата пудра да му стигаше малко под пояса.
Триото стигна края на улицата и веднага бе нападнато от духащи от всички страни ветрове.
— Май трябваше да вземем огъня на онзи тип — измърмори едрият мъжага. Изглеждаше напълно възможно да оцелее като пещерен човек.
Бетингър пъхна свирката в устата си и я наду. От инструмента изскочи струя пара, както и от двете му братчета, които се намираха в устите на другите двама.
От Куповете не долетя отговор.
След като прибра в джоба мрачния булдог, детективът продължи тежко на север. Единият му ботуш мина през натрупания сняг, проби парче картон и попадна в отворено пространство. Той падна напред и удари главата си в земята. Замаян продължи да се плъзга към откритата дупка.
— Дръж се! — извика Доминик и хукна на помощ.
Ръцете на Бетингър издълбаха бразди в снега, докато потъваше в дупката. Краката му заритаха във въздуха.
Нещо издрънча и едрият мъжага извика, сривайки се на земята.
Дупката погълна Бетингър.
Една ръка се впи в яката му и детективът се заклати над катраненочерна забрава.
— Намери стълбата — изскрибуца Доминик.
Бетингър сложи крака си на стъпалото и стисна най-горната пръчка с ръце.
— Намерих я.
Едрият мъжага го пусна, изстена и издърпа ръката си.
— Благодаря ти — каза детективът, чието сърце още блъскаше заради неочакваното пропадане. Внимателно се изкачи по металните стъпала и излезе от дупката.
Доминик седеше в снега и със стиснати зъби разтваряше ръждивите челюсти на капана за мечки, който го беше захапал за левия крак.
— Боже мили!
Проблесна огънят на тих изстрел и Бетингър погледна през рамо.
Такли бе насочил автомата със заглушител към купчината, която се издигаше в западния край на пътя.
— Неколцина идваха насам, за да видят какво са уловили — обясни той, докато продължаваше да гледа през оптическия мерник. — Аптечката е в страничния джоб.
Бетингър отиде при мешката, дръпна ципа на страничния джоб.
Доминик вдигна скиорската си маска. Нараненото му лице беше покрито с пот, дишането му бе затруднено.
— Добре че се ваксинирах срещу тетанус.
— Добре че си голям като мечка.
Детективът намери аптечката, коленичи до партньора си и вдигна маската на темето си, за да вижда по-добре. Изглежда кожата на ботуша беше попречила на капана и само три от зъбите му се бяха врязали в плътта.
— Такли — повика Бетингър.
— Да?
Избухна барут и празната гилза падна в снежната покривка.
— Трябва ми помощ, за да махна капана.
— Добре.
Шареният мъж дръпна спусъка и от дулото на автомата блесна огнена струя. Нещо изгромоля и Бетингър погледна по посока на шума. Лавина от бетон, стъкла и тоалетни чинии се понесе по склона на купчината.
Някой изпищя.
— Шибани боклуци! — каза Такли и прехвърли автомата през рамо.
Бетингър посочи дясната страна на капана за мечки.
— Натисни това надолу и каквото и да става, не го пускай.
Шареният мъж стъпи върху посочената му пружина, а детективът сложи коляното си върху тази от противоположната страна. Двамата започнаха внимателно да увеличават натиска. Снегът и металът заскърцаха и накрая капанът се освободи.
Бетингър избута челюстите му в противоположните посоки, докато се показаха три кървави зъба.
— Извади крака си — подкани той своя партньор. — Внимателно.
Доминик извади крака си от капана, изстена и се блъсна в обувката на Такли.
Бетингър рязко дръпна ръцете си назад и челюстите на капана щракнаха и се затвориха. Заклещена между червените зъби на капана остана ръкавицата му, която се бе закачила за тях.
— Боже мили!
Доминик се изхили с изкривено от болката лице.
— За малко.
Бетингър измъкна ръкавицата и заедно с другарчето й я прибра в джоба си. След това отвори аптечната.
— Свали го.
Доминик изстена, докато развързваше връзките и измъкваше крака си от сдъвкания ботуш. Чорапът му беше почервенял от кръв.