— Него също.
Едрият мъж свали чорапа и разкри окървавената долна част на крака. Синините започваха малко над глезена. Снегът падаше върху голите пръсти, които приличаха на картофи.
— Четирийсет и седми номер — отбеляза Доминик.
Бетингър намери лепенките, тампони от памук, риванола, но нямаше кислородна вода.
— Нямате ли кислородна вода?
Шареният мъж кимна.
— Знаеш ли какво правиш? — попита едрият мъжага.
— Разбира се — отговори детективът. — Нали имам деца. — Миг по-късно усети да го пронизва тъга. — Всъщност само едно дете. — Гласът му едва се чу.
— Ще пипнем Себастиан — утеши го Доминик. — За твоите и нашите жертви.
Снежинка падна върху една от дълбоките рани и почервеня, преди да се разтопи.
Бетингър потисна отчаянието си и отвори шишето с риванол.
— Няма да е много приятно.
Доминик сви рамене. Капките пот, които се стичаха по лицето му, опровергаваха равнодушието му.
Детективът внимателно изсипа риванол върху кървавия крак. От устата на едрия мъж се чу ръмжене, а от носа му изригнаха гейзери пара.
С помощта на един от памучните тампони Бетингър почисти раните. Гъстата черна течност постепенно се смени с чиста, ярка кръв.
Такли даде на Доминик две сини хапчета.
— Не може аспирин — каза Бетингър.
— Не е аспирин.
Едрият мъж пъхна хапчетата в устата си и ги глътна с помощта на шепа сняг.
Бетингър си сложи латексови ръкавици, затвори с пръсти най-голямата рана и я запечата с три лепенки. След това повтори същата процедура с останалите две.
— Раздвижи си крака нагоре-надолу — нареди той.
Доминик разклати крака насам-натам и две от лепенките се откачиха. Прясна кръв покапа по снега.
Детективът сложи още лепенки и накара партньора си отново да провери здравината на превръзката. Този път лепенките останаха по местата си.
— Свърши ли?
— Само още нещо.
Бетингър бинтова крака на пациента, докато ролката свърши.
— Готово ли е? — попита Доминик, докато тръскаше червени кристали от чорапа си.
— Да.
Бетингър стана и изстена, изненадан от засада от нараняванията, с които се беше сдобил при катастрофата и падането.
— Канализацията представлява ли интерес за нас? — попита той другарите си, докато масажираше ударената си страна.
— Не. — Такли уви автомата в хавлиена кърпа и го прибра в мешката.
— Нямаме много време. — Детективът махна към растящата снежна покривка. — Сигурни ли сте, че няма смисъл да търсим там?
— Много от тези тунели рухнаха. — Шареният мъж дръпна ципа докрай. — Няма защо да залитаме из мрака само за да открием, че сме стигнали до задънена улица и трябва да се върнем обратно.
— Добре.
Такли преметна мешката през лявото си рамо, а Доминик направи гримаса, докато обуваше левия си ботуш.
— Ще продължим да вървим, докато можем. Бетингър почисти леда от отворите на дяволската маска.
49
Доминик знае нещо
С помощта на своя бивш и на новия си партньор Доминик се изправи на крака. Снегът падаше по изкривеното му от гримаса лице и той побърза да скрие страданията си под балаклавата.
— Да вървим — обяви и залитна напред.
— Не искаш ли…
— Мамка му, хайде да вървим.
Маскираните полицаи отново закрачиха в северна посока.
Бетингър свали латексовите ръкавици и ги смени с вълнените, но безчувствените късове месо в края на ръцете му не реагираха на промяната.
Той залитна. Напредваше бавно и всеки път, когато кракът му се изнасяше напред, за да стъпи, очакваше друг мечи капан или зинал отвор на канализацията.
— Трябва да се махнем от пътя и да вървим в индийска нишка.
— Защо? — попита Доминик.
— За да се спасим от дупките и да намалим риска от стъпване в друг мечи капан.
— Негрото има идеи.
Полицаите се преместиха на заровения под отломките тротоар и се подредиха във фаланга от трима. Такли пое водачеството, следван от Бетингър. Доминик вървеше след тях.
Вятърът свиреше. След петнайсет минути залитане и студ шареният авангард посочи на запад.
Повлякоха се по тясна пресечка, където необикновено широка купчина отломки ги защитаваше от вятъра. Там спряха и надуха свирките.
Нямаше отговор от Куповете.
Прибраха инструментите си и се заклатушкаха през бялата пелена. Вятърът стана по-умерен и миг по-късно снегопадът се увеличи двойно.
Доминик се строполи в снега.
— Добре ли… — Бетингър се наведе над него.
— Добре съм. — Едрият мъж се изправи на крака, изплю снега, който му беше влязъл в устата, изтупа се и обяви: