Детективът изръмжа. Сякаш нож бе пронизал междуребрените му мускули.
Внезапно силни ръце го подхванаха и му помогнаха да си стъпи на краката.
— Можеш ли да ходиш?
Острата болка премина в болезнено пулсиране и Бетингър кимна, докато почистваше снега от очите на дявола.
Доминик стисна рамото му.
— Когато те заболи, мисли си за това как ще убием Себастиан.
Индийската нишка продължи на север.
Бетингър притисна страната си и стисна пистолета, докато тъпчеше белия враг. Всяка част от тялото го болеше, беше безчувствена или представляваше пулсиращо съчетание от тези две състояния.
— Снощи Хуан е бил много напред в играта — подхвърли Доминик. — Май си е тръгнал с пет хилки.
— Голям покерджия беше — потвърди Такли.
— Питам се дали е имал възможност да…
— Запази го за погребението — излая шареният мъж. — Сега нямаме нужда от това.
— Съжалявам.
Прекосиха кръстовището и се озоваха на срещуположния тротоар.
Такли спря.
— Хайде да опитаме тук.
Сложиха свирките в уста и ги надуха. Струи пара се стрелнаха във въздуха.
Залаяха кучета. Сега бяха много по-близо от преди.
Мъжете престанаха да свирят.
Бетингър определи местоположението на лаещите животни — малко на юг от двете разрушени сгради и право на запад.
— Преместили са се.
— Разхождат ги — отговори Доминик. — Както вече казах.
Изведнъж животните млъкнаха.
— Този път бяха три — добави едрият мъж. — Джулия, другият и един по-малък мъжкар.
Прибраха свирките в джобовете си и поеха към своята четирикрака плячка. Вместо да залита през снега, Такли започна да влачи крака, което значително намали шума, който вдигаше. Бетингър и Доминик имитираха неговия начин на придвижване и скоро фалангата им вдигаше шум колкото три мелнички за пипер.
Когато стигна края на улицата, Такли посочи широката купчина между тях и животните.
Затътриха крака към купчината. Мелничките продължиха да мелят пипер, а количеството на падащия сняг се увеличи.
Доминик попита тихо:
— Дали да не свирнем отново? Преди да ги приберат вътре?
Такли поклати глава.
— Гадинките вече ни казаха достатъчно.
— Доберманите.
Докато се тътреше напред, Бетингър огледа купчината, която представляваше покрита със сняг грамада от бетонни блокове, колони и тръби. На върха й стоеше статуя на огромен безглав мъж, пробол със счупения си меч два велосипеда.
Стигнаха до подножието на купчината отломки и тръгнаха да я заобиколят в югозападна посока. Задуха вятър и заглуши шума от мелничките за черен пипер, който вдигаха.
Такли продължаваше да играе ролята на авангард и оглеждаше района през оптиката на автомата. Палтото му се закачи на нещо в снега и той с рязко движение го освободи.
Бетингър също мина покрай това нещо, което се оказа пукната надгробна плоча.
Индийската нишка продължи около обърнат училищен автобус и навлезе в района отвъд купчината — безлюдна поляна, покрита със сняг. В далечния й край се издигаше сиво-зелена четириетажна сграда. Половината от нея беше разрушена. Няколко колони стърчаха от мястото на рухналата фасада.
— Старата съдебна палата — прошепна Доминик и избърса снега от устата си. — Там беше осъдена майка ми.
— Стреляйте по всичко, което се движи.
Едрият мъж извади бинокъла от мешката.
— Ами ако се окаже Себастиан?
— Това време не предразполага към разходка с инвалидна количка.
Такли пое към полуразрушената съдебна палата, крачейки начело на фалангата.
Бетингър изпита усещането, че той и другарите му са мишени, но знаеше, че няма друг начин. Усамотената сграда се издигаше на три преки от най-близката купчина и за да стигнат до нея, трябваше да пресекат бялата равнина.
И той се помъкна през нея.
Лявата му страна пулсираше, мускулите му пареха, но мисълта за предстоящата смърт на мъжа, който беше убил сина му, осакатил жена му, ужасил дъщеря му и унищожил по-голямата част от полицията във Виктъри, му действаше като обезболяващо.
Напредвайки през празното пространство, видя в снега вдлъбнатина, която му заприлича на Гордън.
Такли свали оптическия мерник от окото си и посочи надясно. Бетингър не видя нищо там.
Шареният мъж поведе другарите си в указаната посока и десет мъчителни крачки по-нататък детективът забеляза три малки точки върху снега. Когато се приближи още, те пораснаха и се разкриха като продукти от задния край на кучето.
Доминик кимна доволен.
— Добермани.
Тройката стигна до кучешките изпражнения и започна да оглежда наоколо. Следите стигаха до мястото, където кучето си беше изпразнило червата, и се връщаха обратно към срутената съдебната палата.