Полицаите тръгнаха по следите. Втори комплект дири се присъедини към първите все в същата посока.
Детективите се взряха в сградата, която вече беше на около сто и двайсет метра от тях. Предният вход представляваше купчина покрити със сняг отломки, а прозорците откъм северната фасада бяха запушени с капаци.
Такли привлече вниманието на Бетингър към земята. Към кучешките следи се бяха присъединили по-дълбоки отпечатъци от женски маратонки. Детективът се запита дали са от приятелката на Себастиан Мелиса, или от сестра му Маргарита.
Борейки се с вятъра, потътриха крака към съдебната палата. Виеща се диря от лапи пресече останалите и на мястото на срещата видяха жълта дупка в снега. След петнайсетина стъпки четвърти комплект от кучешки следи се присъедини към глутницата и на това място женските стъпки се отделиха от тези на кучетата.
Тръгнаха подир следите от маратонки. Десетина метра по-нататък кучешките следи се съединиха с човешките и събитието беше отбелязано с няколко жълти удивителни в снега.
Полицаите продължиха да се тътрят на запад, вървейки по следите, които водеха покрай северната фасада на сградата.
Кракът на Бетингър потъна в нещо меко, което можеше да е и чувалче за отпадъци. Болка го промуши в ребрата. С гримаса измъкна крака си, пое си дълбоко дъх и продължи напред.
Такли наближи ъгъла на сградата и вдигна ръка.
Фалангата спря.
Шареният мъж безмълвно се просна на земята и надникна зад ъгъла. Вятърът свиреше, а снегът не спираше да вали. Снежинка влезе в маската на дявола и кацна върху миглите на дясното око на Бетингър, докато той и Доминик наблюдаваха Такли.
Такли кимна, изправи се и продължи в южна посока.
Бетингър зави край ъгъла. Пред него следите вървяха на юг и стигаха до входа на триетажен паркинг, който се издигаше на стотина метра от тях.
Полицаите със залитане се подредиха така, че всеки да има чиста огнева линия. После продължиха безшумно към входа.
Залая куче и тройката залегна.
Проснат в снега, детективът оглеждаше входа на паркинга, но той беше тъмен и не разкриваше нищо. Бетингър насочи тактическото фенерче към земята, включи го и зачака, проснат между двамата си другари в студеното бяло одеяло. Малтретираната му петдесетгодишна плът беше напълно безчувствена с изключение на болката, която му причиняваха счупените ребра, когато бронежилетката ги притискаше в кожата и мускулите.
Снеговалежът пак се засили. Мина една мудна минута, но от черния вход на паркинга не се показаха нито звуци, нито живи същества.
Такли се надигна от снежното одеяло. Палецът му докосна оптическия мерник на автомата и една червена точка прелетя над земята като някакво извънземно насекомо.
Бетингър и Доминик също се изправиха.
Безшумно поеха на юг.
Падащият сняг ги скриваше на фона на белия пейзаж и скоро разстоянието между тях и покрития паркинг намаля наполовина.
На трийсет метра пред тях входът зееше насреща им като бездна.
Такли плъзна автомата надясно и червената точка се утрои, когато попадна върху автомобилно стъкло, мина през него, през следващото и кацна на отсрещната стена.
Бетингър се затътри напред с пистолет в ръка, знаейки много добре, че всеки момент може да бъде убит. Мисълта как ще се отрази смъртта му на Алиса и Карън беше особено неприятна. И двете вече бяха травматизирани.
Размишлявайки, детективът определи целите си. Трябваше да убие Себастиан и да остане жив.
Всичко останало беше без значение.
Двайсет метра лежаха между него и входа на паркинга.
Тътрейки крака, той плъзна лъча на тактическото си фенерче из мрака. Кръгът от светлина освети автомобилен тас, напукан бетон и един кашон. Нищо не помръдваше.
Детективът продължи напред и скоро до входа оставаха по-малко от петнайсет метра.
Той насочи лъча на фенерчето към десния край на гаража, където кръгът светлина извади на показ ръждясали тръби, врата и чифт вторачени очи.
Червена точка се появи върху човешкото лице и от дулото на автомата в ръцете на Такли изригна пламък.
Главата се пръсна, избухвайки в късове от кафяв, бял и червен лед.
Бетингър наклони тактическия лъч и кръгът светлина освети чувалите за боклук, широките лепенки и парчетата килим, които представляваха дрехите на умрелия от премръзване жител на Куповете. В ръката си скитникът стискаше кутийка бира, от която бяха прокапали пет ледени висулки.