Макар да изпита облекчение, че Такли не е убил никого, Бетингър беше леко раздразнен от почти мигновения смъртоносен огън, който колегата му откри. Той също реагираше бързо, но реакциите на Такли бяха като на кобра.
Влязоха в паркинга. От тях по пода се посипаха слоеве сняг, все едно си сменяха кожата.
Бетингър очерта арка с фенерчето, осветявайки отпадъци, изгорели автомобили, бодлива тел, кашон, тръби и рампа, която водеше нагоре към втория етаж. С изключение на умрелия скитник, чиято глава сега напомняше на неаполитански сладолед, районът изглеждаше необитаем.
Доминик насочи тактическото си фенерче към няколкото валма сняг, които кучетата и жената бяха оставили след себе си.
50
Стълбовете на правосъдието
Следата от бели валма преведе Бетингър и неговите другари покрай един матрак, обърната кола, контейнер, дупка в пода, изкривен асансьор, преди да се зарее надясно и да изчезне в един тъмен зейнал вход.
След като загасиха тактическите поддулни фенерчета, долепиха рамене в стената и се заслушаха.
От входа не се чуваха никакви звуци.
Бетингър изтупа снега от маската си, погледна във входа и запали тактическото фенерче. Снежни стъпки личаха по сивата площадка пред стълбище, което се спускаше надолу. На близката стена беше закачена ръждясала табелка с надпис: „Към подземното равнище“.
Детективът се завъртя на пети и освети стълбището, което водеше към втория етаж. По него нямаше и следа от сняг. Ясно беше, че кучетата и тяхната придружителка са се спуснали под земята.
Бетингър се плъзна в стълбищната шахта, прекоси площадката и започна да се спуска по стълбите. Макар да стъпваше внимателно, и най-малкият шум, който вдигаше, се усилваше много от акустиката.
Когато наближи междинната площадка, той угаси фенерчето.
Нещо избумтя.
В гърба му се блъсна глава, която го изстреля в другия край на стълбищната площадка. Бронираната му маска се удари в бетона и се притисна странично към лицето му. Нещо изпука.
Той бързо възстанови равновесието си и се облегна на стената.
— Добре ли си? — попита едрия мъж, който беше паднал по стълбите.
— Аха.
Нещо топло с вкус на бронз, мръсотия и мед се разля в устата на Бетингър. Течността и новата пареща болка в средата на лицето му подсказаха, че току-що си е счупил носа.
— Мамка му!
Той притисна рамото си в ъгъла и освети стълбището надолу. Беше пусто и свършваше пред затворена сива врата. Валма сняг и наполовина по-малко локви мръсна вода по стъпалата. Наличието на вода и боцканията, които усещаше по цялото си тяло, му подсказаха, че температурата под земята е малко по-висока.
Такли помогна на Доминик да стане. Чу се сумтене, когато едрият мъж се хвана за перилата и се разтресе.
— Можеш ли да ходиш? — попита шепнешком Бетингър.
Доминик прехвърли част от тежестта си върху ранения крак и в долния отвор на маската му се видя гримаса.
— Зарежи това.
Такли и Бетингър размениха погледи. И на двамата беше ясно, че в сегашното си състояние Доминик е по-скоро пасив, отколкото актив.
— Ти ще останеш тук — прошепна шареният.
— Няма начин. — Думите на Доминик резонираха в стълбищната шахта.
— По-тихо.
— Ще дойда с вас. — Този път протестът беше по-тих.
— Оставаш тук.
— Не можеш — добави Бетингър.
— Майната ти.
Едрият мъж направи крачка, потрепери и рухна на колене. В отвора на балаклавата му се видяха стиснатите челюсти.
— Глупак — казаха другарите му.
Облаци пара излизаха на кълбета от устата на Доминик, докато се изправяше, подпирайки се на стената. Очите му бляскаха от болка и разочарование.
Такли извади аптечката от мешката и я остави до него.
— Пази ни гърба.
— Както кажеш.
Но Бетингър не беше сигурен дали партньорът му ще остане там.
— Ако тръгнеш след нас, може да те застреляме.
— Майната ти.
— Вземи да научиш някой синоним.
— Майната ти.
— Прав е — намеси се Такли и подаде четири хапчета на ранения. — Вземи още две и недей да идваш подире ни.
— Както кажеш. — Доминик сложи хапчетата в джоба си и изстена, щом премести ранения си крак. — Широката лепенка.
Шареният мъж извади от мешката ролка широка сива лепенка и му я подаде.
— Загаси поддулното фенерче, докато не свършим.
— Ако му видите сметката, нека да е мъчително.
— Ще го направим — обеща Такли.
Бетингър продължи да слиза по стълбището. На долната площадка точно пред сивата врата имаше още няколко валма сняг и две локвички. Такли слезе при него и той изгаси тактическото си фенерче.