Стълбищната шахта потъна в мрак.
Двамата затаиха дъх, докато се ослушваха за шумове иззад сивата врата.
Обгърна ги тишина.
Бетингър натисна бравата и вратата изскърца. Отново се заслуша за някакво движение, но не чу нищо.
Натисна с тежестта на тялото си, но вратата не помръдна. Той внимателно пусна ръкохватката на бравата.
— Заключена е.
Чу се шум от отварянето на цип. Нещо щракна и челникът на Такли блесна, осветявайки металните инструменти от комплекта за разбиване на ключалки, който държеше в червено-белите си ръце. Той коленичи, избра инструмент, който свършваше с прав ъгъл, и го плъзна между вратата и касата на равнището на антипаник бравата. Описвайки елипса с китката си, шареният мъж закачи палеца на пружината.
Чу се металическо щракване.
Бетингър бутна вратата, открехвайки я само на сантиметър.
Такли се изправи и загаси челника.
Мракът отново ги погълна.
Детективът бутна леко вратата и я отвори на пет сантиметра от касата. През извитите ноздри на дяволската маска подуши богата история от урина и гниене.
Всичко беше спокойно.
Изправи се на крака и се промъкна напред. Подземният гараж, в който се озова, беше много тъмен, но не непрогледен: слаба дневна светлина влизаше през две малки дупки в тавана, в едната от които разпозна тази, която малко по-рано беше заобиколил.
Когато очите му се приспособиха към сумрака, той започна да се оглежда. Рампата, която водеше до горния етаж, беше рухнала и бе пръснала късове бетон по площадката и около изоставените коли и кашони. Изглеждаше невероятно престъпник инвалид, който разполага с възможности да избие почти всички полицаи в града, да скрие себе си, любимите си хора и цяла глутница добермани на подобно място.
Бетингър клекна до едно обърнато комби. До него застана малка грозна сянка — Такли с вдигнат автомат. Ярката червена точка се втурна към другия край на паркинга и се спря на стената.
Скрит зад колата, детективът зачака реакция.
Нямаше такава.
Бетингър насочи пистолета към пода и светна поддулното фенерче. В кръгчето светлина видя два бледи отпечатъка от кучешки лапи.
Тръгна по следата, но скоро я изгуби.
Спря и започна да претърсва наоколо за още следи. Лъчът от тактическото фенерче се плъзгаше наляво, надясно и обратно, докато не попадна на мокро петно — място, където животните и човекът с тях бяха спирали. Точно зад това петно се намираше плъзгащата се врата на стар товарен микробус, паркиран със задницата към стената на гаража.
Детективът изгаси поддулното фенерче и насочи пистолета към прозореца на пътническата врата. На сантиметри под стъклото се появи пророческата червена точка на Такли.
Бетингър се приближи до товарния микробус. Подземният паркинг беше тих, като се изключи шумът от стъпките им по мръсотията, покриваща бетона.
Детективът клекна под прозореца от страната на пътника, намести бронираната си маска и се изправи.
Отразеният в прозореца дявол се вторачи в него. Зад неясното му отражение зееше мрак.
Бетингър се наведе под стъклото, поклати глава и потупа оръжието си.
На три метра от него Такли кимна, потвърждавайки, че е разбрал. Бетингър се изправи, включи тактическото фенерче. Светлинният лъч мина през стъклото, осветявайки изгорялата вътрешност на товарния микробус.
Нищо не помръдна.
С блъскащо сърце детективът заобиколи към предницата на буса и насочи светлинния лъч през стъклото. Зад стопените седалки се видя празният товарен отсек, чиято задна част беше скрита от морскосин брезент.
Двамата с Такли опитаха вратите.
Всички бяха заключени.
Челникът светна. Шареният мъж приклекна от страната на шофьора и пъхна два стоманени инструмента в потъмнялата ключалка. Чу се металическо скърцане, когато прокара шперцовете по щифтовете. Един плъх изскочи от обърнатото комби.
Ключалката изщрака.
Такли прибра инструментите, метна мешката на гърба си и насочи автомата.
Бетингър отвори вратата и се качи на буса, в който миришеше на изгоряло. Сажди се вдигнаха, осветени от светлинния лъч, когато влезе в товарния отсек и сграбчи синия брезент.
Такли се качи в предната част на автомобила.
Кимнаха си и едновременно изгасиха фенерчетата.
В товарния микробус се спусна мрак, с изключение на самотната червена точка, която грееше върху морскосинята тъкан.
Бетингър дръпна брезента.
Тъканта се набра. Червената точка изчезна, примигна и оживя отново върху някаква далечна повърхност, която не можеше да бъде част от вътрешността на микробуса.