— Излизай! — нареди Бетингър. — Веднага!
— Познавам ли те?
— Един от твоите хора намушка жена ми и уби сина ми.
— Леле.
Червената пелена на гнева тласкаше детектива да се втурне през вратата и да удуши сакатия, но той потисна този импулс.
Такли откъсна друг кичур коса от окървавения скалп на Маргарита и го хвърли през отвора на вратата.
— Помогни ми! — изкрещя измъчваната жена. — Моля те!
— Хвърли оръжието през дупката или ще я прострелям в пикочния мехур!
През отвора във вратата прелетя автомат и изтрака върху очакващия го дъсчен под.
— Имаш десет секунди да излезеш.
— Мелиса трябва да отключи количката…
— Девет секунди.
Такли търкулна нещо по пода, което се блъсна в крака на Бетингър.
Беше незадействана шумова граната.
— Осем.
Детективът вдигна несмъртоносната граната, извади иглата и задържа ръчката притисната към цилиндъра.
— Седем.
Червената точка кацна точно до дупката, където допреди малко беше топката на вратата, и колелата на невидима количка заскърцаха.
— Идваме, малко мъжле — обяви Себастиан.
— Шест.
— Мамка му, нали идваме.
Бетингър остави ръчката да падне на земята, протегна ръка и хвърли шумовата граната през отвора на вратата.
— Какво, по дяволите, е…
Изригна светлина, която изпълни съдийската стая, а автоматът на Такли започна да бълва огън.
— Спри! — извика Себастиан.
Куршумите поглъщаха дъба, а от бравата се вдигаха искри, докато не падна на пода.
Такли махна пръста си от спусъка. В тишината, която последва, Бетингър залегна зад касата на вратата, протегна ръка и бутна вратата. Простреляният панел се завъртя на пантите.
Пушек започна да се кълби в чакалнята.
Детективът оправи бронираната си маска и надникна зад ъгъла. На три метра от вратата Себастиан Рамирес лежеше върху количка. Мършавото му лице, пилешките гърди и краката, подобни на клечки, бяха обгорени от взрива на шумовата граната. Синият му копринен халат беше станал на парчета. В брадичката му бе притиснато дуло на револвер, който той стискаше с дясната си ръка.
Върху лакътя му се появи червена точка.
— Знам какво искате да разберете — обяви Себастиан. Очите му бяха влажни, фоторецепторите им бяха свръхстимулирани от блясъка на шумовата граната, обаче гласът му беше студен и забележително равен.
— Пуснете момичетата да си вървят или ще се…
Автоматът избълва огън.
Лакътят на Себастиан изпращя. Револверът му се наклони настрана и той стреля, изригвайки бял огън, в собствената си челюст и нос.
Такли изкрещя нещо, което не беше дума.
Револверът на Себастиан тупна на пода, а от вътрешността на съдийската стая се чуха бързи стъпки.
Бетингър се втурна в помещението и блъсна количката настрана. В далечния край на луксозното помещение имаше стълба, която стигаше до дупка в тавана. Голите крака на жена в розов пеньоар вече бяха стигнали почти до последното стъпало.
Детективът вдигна пистолета и стреля.
Оловото издрънча върху алуминия и блъсна стълбата настрана, запращайки Мелиса Спринг от тавана на пода. Гърбът й се блъсна в дюшемето.
Бетингър стъпи на ръката й, която стискаше късоцев револвер, и насочи полуавтоматичния пистолет в лицето й. Бледата брюнетка беше на двайсет и три, но не изглеждаше достатъчно голяма, за да шофира.
— Пусни оръжието — нареди детективът.
Револверът падна от пръстите на младата жена.
— Кой, по дяволите, си ти?
Мъжът с маската на дявол вдигна пуснатия револвер, но не отговори на въпроса.
— ФБР? — предположи Мелиса. — Не е възможно местните идиоти да са ни намерили сами!
— Пипна ли я? — попита Такли от чакалнята.
— Да.
Чифт стоманени белезници се стрелнаха във въздуха, стовариха се върху килима и издрънчаха.
— И краката — напомни шареният мъж, когато втори чифт се приземи близо до първия.
Мелиса погледна към вратата. Лицето й се вкорави и сълзи напълниха очите й.
— Себастиан?
Бетингър щракна белезниците върху китките и глезените на зашеметената жена. Масажирайки наранения си хълбок, той се изправи на крака и погледна към вратата.
Червеникавочерна дупка бе заменила долната половина на лицето на Себастиан. Три кътника стърчаха от разкрития свод на устата му точно над една бяла треска — това беше всичко останало от долната му челюст. Смъртта му беше сигурна.
Такли довлече вързаната си и изгубила съзнание пленничка до вратата, теглейки я за онова, което беше останало от окървавената й коса.