— Къде е Такли?
— Получава информация от Мелиса.
— Накарахте ли Себастиан да страда?
— Да.
— Чудесно.
Бетингър продължи да се качва. Шумът от стъпките му се усилваше от акустиката.
— Сега най-важното е да намерим синия джип.
— Добре. — Доминик нахлузи балаклавата на грапавото си лице.
Детективът стигна до площадката и му помогна да се изправи.
— Можеш ли да вървиш?
— Аха. — Доминик се хвана за перилото, наклони се напред и започна да се изкачва. — Взех още от тези обезболяващи.
— Да се качим до приземния етаж и оттам нагоре по рампите. — Бетингър предполагаше, че вратите към другите нива сигурно са заключени, а той отчаяно искаше да види малко дневна светлина.
— Съгласен.
Едрият мъж се добра до площадката и изстена, когато се облегна на стената. Гърдите му се вдигаха и спускаха като на човек, който току-що е завършил маратон.
Бетингър се промъкна до вратата, отвори я и се заслуша. Не се чуваше нищо освен тежкото дишане на неговия партньор. Сумрачна дневна светлина изпълваше приземния етаж на паркинга, който изглеждаше пуст.
Той извади пистолета си и мина през вратата. Партньорът му го последва, куцайки, но без да се забави много.
— Доберманите добре ли са?
Бетингър чак се обърна, за да види дали Доминик не се шегува. В малките му очи се виждаше истинска загриженост.
— Такли ги застреля.
Едрият мъж обори глава и я поклати.
— Предполагам, че се е наложило.
— Внимавай — извика Бетингър и посочи дупка в пода, която някога беше служила за оберлихт за долното равнище. Беше останала само металната решетка на бронираното стъкло.
Доминик с куцукане заобиколи дупката.
— Благодаря.
— По-добре да останеш тук — посочи Бетингър към рампата, която водеше към второто ниво. — Аз ще се кача, за да намеря джипа.
— Ще се справя.
Бетингър сви рамене.
Продължиха през паркинга. Когато минаха край обезглавения скитник, детективът, без да иска, ритна буца лед, в която се виждаха няколко жълти зъба.
— Как го направихте? — попита Доминик.
— Кое?
— Как убихте Себастиан.
— Говори с малкия.
— Не искаш да говориш за това?
— Не, не искам.
Партньорите крачеха заедно към рампата. Шумът от уморените им крачки ечеше във всички посоки.
— А аз искам да ти благодаря за това, което направи — каза Доминик. — Ти измисли всичко — работата с Хлъзгавия Сам и кучешките свирки. Ако не беше ти, никога нямаше да ги намерим.
Бетингър стовари юмрук в лицето на Доминик.
Едрият мъж залитна назад.
— Какво, по…
Детективът го удари в носа, смазвайки хрущяла.
Слисан, Доминик се олюля.
Болка прониза кокалчетата на Бетингър, когато раздал ечи крака, за да заеме бойна позиция. Свали маската и я хвърли настрана заедно с пистолета. Очите му пронизваха противника.
Доминик издърпа балаклавата от главата си и изплю кръв.
— Какво ти става бе, човек?
Детективът стовари дясно кроше върху ухото му и той падна на едното си коляно.
Бетингър приготви левия си крак.
— Веднага престани — предупреди го Доминик — или ще те за…
Десният крак на Бетингър се стовари върху бронежилетката на едрия мъж.
Доминик се срути назад върху бездомника. Една замръзнала ръка се отчупи и се хлъзна по бетона.
Сълзи потекоха по лицето на Бетингър. Той вдигна юмруци и се втурна към партньора си.
Доминик се гмурна напред, прегърна краката му и го препъна.
Студеният бетон блъсна ранената страна на Бетингър, болката, която прониза цялото му тяло, беше като огнепръскачка, изгаряща оголени нерви, и той изкрещя.
Доминик стовари ръката си върху предната част на бронежилетката на детектива и му изкара въздуха.
Бетингър стовари коляното си в корема на едрия мъж, но в това време един огромен юмрук сплеска дясното му ухо. Точно когато то започна да звъни, Доминик го удари отново.
Зяпайки за въздух, едрият мъж извика:
— Не ме карай…
Детективът стовари крак върху ранения му глезен.
От гърлото на Доминик се изтръгна вой, който изпълни паркинга.
Бетингър се изправи на колене, сви ръката си като крака на граблива птица и прокара върховете на пръстите си по лицето на едрия мъж, разкъсвайки шевовете и незарасналите му рани.
Доминик изрева и падна възнак.
— Мина границата.
Бетингър замахна.
Едрият мъж хвана юмрука му и го изви. Остра болка избухна в дясното рамо на детектива, когато стаената главичка изскочи от ямката.