Малко след три часа Такли излезе от стълбищната шахта, преметнал мешката през лявото си рамо и с балаклава на главата. Поредица бързи крачки го доведе до джипа и той отвори вратата зад шофьора.
— Получи ли имената на убийците? — попита Доминик.
— Да. — Шареният мъж се качи отзад, затвори вратата и натисна лостчето за заключване.
В колата замириса лошо.
— А на посредниците? — попита едрият мъж.
— Били са чиста измислица. Мелиса и Маргарита са свършили тази работа, докато Себастиан е бил в болницата. Дори са ходили до Флорида и Илинойс, за да изпратят писмата.
Тази информация не накара Бетингър да се почувства по-добре заради случилото се с жените.
Такли удари стената на джипа, сякаш искаше да убие комар.
— Това нещо би трябвало да може да се справи със снега.
— Би трябвало.
Доминик включи на скорост и даде газ. Когато джипът тръгна към изхода, дневната светлина заля подутите, натъртени и разкървавени лица на мъжете, седнали на предните седалки.
— Какво, по дяволите, се е случило с вас двамата?
Нито Бетингър, нито Доминик си направиха труда да отговорят.
— Вие сте си го причинили?
Едрият тип сви рамене.
Една от гумите раздроби ръката на замръзналия скитник, докато джипът излизаше от паркинга. Слънчевата светлина заля автомобила и трите мобилни телефона забръмчаха едновременно.
Бетингър протегна здравата си ръка, хвана жалващото се устройство и наведе замаяната си глава. Дисплеят му показа, че има трийсет и седем пропуснати обаждания и четиринайсет съобщения.
— Задръжте — каза Такли. — Има нещо, което трябва веднага да обсъдим.
Бетингър и Доминик го погледнаха в огледалото за обратно виждане.
— Убийците са от цялата страна — обяви Такли — и трябва да измислим правдоподобен източник, преди да се свържем с федералните.
Снегът скърцаше под гумите, докато Бетингър размишляваше.
— Ще кажа, че съм намерил списъка в хладилната чанта. Няма много логика в това да е у него, но той е виновен и мъртъв, така че никой не може да го подложи на кръстосан разпит.
Такли обмисли предложението и кимна.
— Това ще свърши работа.
— Ти по-добре се отърви от този джип.
— Познаваме нужните хора.
— И оставете Хлъзгавия Сам пред някоя болница.
— Ще го оставим.
Искреността на Такли беше съмнителна, но Бетингър не искаше да бъде застрелян заради разбойник, който може би вече бе мъртъв и замръзнал в мазето.
Никой не спомена жените.
След кратък миг на мълчание тримата вдигнаха мобилните си телефони.
Бетингър маркира името на жена си и натисна бутона за връзка. Дясното му ухо още звънтеше от двата тежки удара, които Доминик му беше нанесъл, затова долепи телефона до лявото. По радиото рапърът се фукаше как са чукали бяла кучка групово. Детективът стовари десния си ток в конзолата и накара женомразеца да млъкне.
Доминик и Такли се спогледаха в огледалото за обратно виждане.
— Негрото е мръднало.
Бетингър слушаше как телефонът звъни и си мислеше за неуспешни хирургически намеси и стафилококова инфекция на мозъка. Измъчваше го собственото му въображение.
Някой отговори на обаждането.
— Джулс?
Беше гласът на Алиса.
Облекчение се разля по тялото на детектива и миг по-късно той отпусна мускули и си припомни как се диша.
— Как мина операцията?
— Ти добре ли си?
— Да. Как мина операцията?
— Добре. Бях под упойка допреди час. Току-що доведоха Карън.
— Доктор Едуардс доволен ли е от резултата?
— Да.
— Как е Карън?
— Добре. Много е тиха.
Бетингър знаеше, че точно сега не може да говори за дъщеря си.
— Добре ли се чувстваш?
— Да, но съм като изтръпнала. А ти ранен ли си? Звучиш различно.
— Добре съм.
— Ти… направи ли това, което трябваше?
— Направих го. — Имаше удовлетворение, но не и гордост в този отговор.
— Значи си свободен?
— Напълно. Веднага щом доктор Едуардс каже, че си добре, събираме багажа и се връщаме в Аризона.
Настъпи мълчание. Бетингър знаеше, че Алиса се бори със сълзите. Двамата вече не бяха изложени на непосредствена опасност, но сега трябваше да продължат живота си без своя син.
Снегът скърцаше под гумите на джипа. Детективът прочисти гърлото си.
— Ще се обадя, щом наближа.
— Добре.
— Обичам те.
— И аз те обичам.
Бетингър прекъсна връзката и прибра телефона в джоба си. Облегнат на седалката, започна да оглежда снежните планини, от които сякаш бяха направени Куповете.