Доминик погледна партньора си.
— Значи напускаш Виктъри?
— Незабавно.
— Не си ли любопитен за случая с Илейн Джеймс, с който започна всичко?
— Не чак толкова.
Едрият мъж сви рамене.
Оставяйки дълбоки бразди в снега, джипът се носеше напред към танка.
— Зволински е жив — обяви Такли.
— Мамка му, разбира се, че ще е жив! — Доминик заблъска по волана с ръка. — Казах го, когато се боксирахме. Този тип е неунищожим!
Бетингър се зарадва на новината, че инспекторът още е жив.
— Къде е бил?
— Ще пусна съобщенията. Натъпкан е с лекарства и в началото говори несвързано. — Шареният мъж глътна няколко хапчета и сложи мобилния си телефон в стойката за чашите, която разделяше предните седалки.
„Пето съобщение — каза гласът на робота жена. — Дванайсет и трийсет“.
— Такли! — изрева Зволински. — Получих съобщенията ти. Аз съм в болницата. Не помня как съм стигнал дотук, нещата са малко объркани, затова искам да ти разкажа какво се случи — всичко, преди да ме вкарат в операционната.
Чу се пиукането на болнична апаратура и някой каза нещо.
— Ще ти звънна отново.
Линията щракна и роботът с женски глас обяви: „Шесто съобщение. Дванайсет и трийсет“.
— Зволински се обажда. Ето какво се случи. Бях в апартамента си и чаках да дойде Ванеса. Бях приготвил виното и всичко останало. Обаче щом звънна, разбрах, че нещо не е наред, че някой я е взел за заложник. Качват се заедно по стълбището, аз съм готов да ги посрещна, но отзад ме нападат двама черни. Един насочва пушка помпа в главата ми, а другият — пистолет. Нареждат ми да пусна моя и аз го правя. Двамата се успокояват.
Грешка.
Аз се навеждам наляво и влизам с ъперкът. Като в седмия рунд на мача Тайлър срещу Билингс. С тази разлика, че нямам подплатена ръкавица и чупя челюстта на този с пушката.
Красота.
Той пуска оръжието, аз посягам да го взема, но другият стреля. Куршумът улучва рамото ми и ме поваля. Боли, но и друг път съм бил прострелван.
— И то много пъти — каза Такли.
— Грабвам пушката помпа и го гръмвам с пистолета право в шията. Другият тип е на колене и си държи челюстта, а тя изглежда твърда като цицата на деветдесетгодишна баба.
Вече съм се изправил на крака и стоварвам един кос удар в ухото на оня, когото току-що съм прострелял. Сачмите вече са му перфорирали врата и ударът ми му откъсва главата.
Нещата изглеждат добре.
Обръщам се, за да довърша другия, но чувам Ванеса да пищи точно пред вратата. Типът, който е с нея, казва: „Отвори веднага или тя ще умре“.
Оказвам се в кофти положение.
Казвам му: „Задръж малко“, и поглеждам да видя колко души са, но нищо не се вижда, защото са залепили дъвка на шпионката.
Значи са малко по-умни от типовете, които ме изненадаха изотзад.
Казвам им: „Ще убия и двете момчета тук вътре, ако не пуснете жена ми веднага“. Казвам го просто така — това, че наричам Ванеса моя жена, но решавам там на място, че отново сме женени. Ако умрем и двамата или само един от нас — искам да е по този начин.
„Пуснете жена ми да си върви“, казвам отново, но този път по-високо.
Типът ми вика: „Имаш десет секунди, за да излезеш“.
На мен никой не ми отброява — нито на ринга, нито в живота. Това просто не може да се случи.
Обаче оня започва да брои и светът потъва в червена ярост.
Вадя очите на типа със счупената челюст, но не го убивам — може да ми потрябва заложник. И докато той вие, си слагам бронежилетката, която виси на закачалката.
Кой ли не ми се е подигравал, че я държа там, но ето защо го правех.
Взимам главата на другия черен и я понасям към вратата, но не помня какво точно съм искал да правя с нея.
Може би да ги подиграя с нея?
Или да я хвърля по тях?
Не съм сигурен.
Започвам да свалям веригата, а вратата избухва. Трески и сачми навсякъде, забиват се в дясната ми ръка, но по-голямата част улавя бронежилетката.
Падам по задник.
През дупката на вратата чувам Ванеса да пищи и как някакви типове бягат. Те се измъкват и знам, че тя е все още в ръцете им.
Изправям се и трябва да съм изглеждал по-зле от Виктор след десет рунда срещу Ъпуел. Дланта на дясната ми ръка е покрита с кръв и прилича на сдъвкана, затова я напръсквам с минутно лепило и я свивам в юмрук.
Стискам го здраво.
Кървенето спира, но сега е като бухалка или нещо подобно.
Разполагам само с една здрава ръка и слагам автомобилните ключове в устата си. Така няма да дрънкат. Слагам лепилото в една от цепките на бронежилетката, грабвам пушката и се втурвам след тях…