Инспектор Кери Ладел стана иззад дървеното си писалище и протегна ръка.
— Добре дошъл обратно.
— Ако ми изкажеш съболезнованията си, ще ти избия зъбите — предупреди Бетингър.
— Така ли ще я караме?
— Хората не трябва да живеят на такъв студ.
Инспекторът седна отново на кожения стол, който сякаш въздъхна раздразнен.
— Пет години са много време, за да се правиш на задник, но ти си специалист.
— Знам върху кого да хвърлям лайната.
— Все едно никога не си заминавал.
— Семейството ми не би се съгласило с това. Поне тези, които могат да го направят.
Отровно мълчание се спусна между Бетингър и човека, който го беше изпратил на север.
Нямаше размяна на извинения и детективът се върна към работата си, без да обръща внимание на своя началник и на колегите си. След трагедии някои хора се променят, други стават по-благородни. Основната разлика между стария и новия Бетингър беше, че новият имаше много повече кошмари.
Карън се върна в средното училище, в което беше учила по-рано, но вече не дружеше с децата, които преди й бяха приятели, нито с някой друг. Бележките й продължаваха да са добри и когато не учеше, решаваше кръстословици, судоку или гледаше телевизионни състезания, пълнейки непрекъснато главата си с думи, числа и незначителни дреболии. Причината беше очевидна както за детския психолог, когото тя посещаваше, така и за нейните родители, които обаче не я разубеждаваха. Защото имаше и много по-лоши начини за справяне с травма.
През март Алиса Брайт откри първата си изложба в галерия „Дейвид Рубинщайн“ в Чикаго.
Макар това да беше обща изложба, еднооката художничка получи много повече внимание от своите колеги. Дължеше го основно на интервютата, които беше дала на „Болд Канвас“, два национални вестника и различни периодични издания в Мисури, Аризона и Илинойс. Публикациите се занимаваха много повече с личната й трагедия, отколкото с нейното изкуство, и не бяха включени в семейната книга с изрезки.
Бетингър знаеше, че Алиса е раздвоена заради вниманието, което получава. В известна степен медиите експлоатираха нейното обезобразяване, полицейските убийства (както пресата беше прякоросала зловещите събития във Виктъри) и най-лошото — смъртта на Гордън. Половината от картините й бяха продадени още по време на изложбата, но този успех беше малък и почти безрадостен.
През последната вечер на престоя си в Чикаго двамата се любиха, но това беше черно и анонимно усилие. Носът на Бетингър бе зараснал накриво, а дясното му ухо бе заприличало на парцал и още беше подуто от ударите на Доминик. Лицето му се бе променило, Алиса го гледаше с усилие.
Двойката се върна отново в Аризона.
През април в предградията бяха открити изгорелите трупове на Себастиан Рамирес, Маргарита Рамирес, Мелиса Спринг и Хлъзгавия Сам, напъхани в канализацията. В интернет се появиха няколко снимки. Бетингър и Алиса никога не бяха говорили за случилото се във Виктъри по време на виелицата и той не знаеше, но и не я попита дали е видяла тези ужасни фотографии.
През следващия месец детективът не можеше да спи спокойно. Много от кошмарите му бяха свързани с действия, които не можеше да обсъжда.
През май Дейвид Рубинщайн прати имейл на Алиса с искане за картини за предстояща изложба, в която щяха да участват тя и само още един художник. Собственикът на галерията заяви, че всъщност го интересуват само нейните работи.
Раздвоена пред тази възможност, тя се замисли какво да нарисува, ако въобще направи нещо. Две седмици безцелни усилия доведоха до купчина зарязани платна, няколко от които бе нарязала в гнева си.
Легнали в стаята, където беше зачената Карън, двамата започнаха разговор. Бетингър повдигна въпроса за картините и изслуша Алиса. Тя обясни колко трудно е да прави изкуство, когато синът й е мъртъв, а дъщерята — друг човек.
— А ти опита ли се да вложиш нещо от това, което се случи, в работите си? — попита той купчината къдрици, които лежаха на голата му гръд.
— Не искам да го правя. Не желая да се представям като жертва. Не мога да понасям цялото това „горката аз“.
— Не си такава нито като художничка, нито като човек. Но си гневна. Може би трябва да изобразиш това на платното.
— Гняв?
— От това, което се случи с децата ни, с теб. От това как някои критици говорят за окото ти или за Гордън, все едно са измислен от теб номер.