— Здрасти — поздрави Доминик.
— Какво стана?
— Аз и Браян, моят нов партньор, започнахме от онези досиета, които ти отдели — досиетата на останалите мъртви проститутки. Отидохме на местопрестъпленията, огледахме ги и открихме следи от тринога, както направи ти на улица „Гансън“. Взехме проби от труповете, но ДНК-то на всеки от тях беше различно… Значи разни негра трепят проститутки и ги чукат мъртви пред камерата. Някаква нова мода или нещо подобно. — По гласа на едрия тип детективът долови, че се хили. — Ще направиш ли предположение какво става тук?
Целият гняв, който Бетингър изпитваше към своя партньор, към Такли и град Виктъри, изплува отново на повърхността.
— Това, което искам, е да приключа този разговор колкото може по-бързо и да няма продължение.
— Брей че кисело негро. Изглежда въздухът в Аризона изобщо не ти действа добре.
— Нямам много време.
— Добре. Има една банда, наречена „Ангелите“. Съществуват от много време, въртят разни далавери, но без да се набиват в очи. Някога за посвещаване крадяха коли, задигаха стоката на наркодилър или убиваха член на друга банда. Обаче сега използват това.
— Какво това? — попита Бетингър объркан.
— Като случая „Илейн Джеймс“. Това трябва да направи младото негро, за да бъде прието в „Ангелите“ и за да докаже своята вярност. Да отвлече проститутка от друга далавера, да я убие и да изчука трупа пред камерата. И докато го прави, да покаже лицето си и да си каже името. Щом направи записа, го дава на главатаря на „Ангелите“. Филмът е допълнителна гаранция, че новопосветеният ще остане верен до края на живота си.
На детектива му се догади.
— По дяволите.
— Да.
Слаба и красива рижа жена с вид на модел мина по алеята, носейки в дебело тапицирано кенгуру малко дете.
— Виктъри не е място за жени — отбеляза Бетингър.
— Така е.
— Пипнахте ли ги?
— Грубиянската.
Случаят с Илейн Джеймс беше приключил и това обаждане бе изпълнило предназначението си.
— Благодаря, че ми съобщи.
— Нали участва… всъщност ти сложи началото на всичко това. Кой знае какво още можеше да направиш, ако беше останал…
— Ще приема този въпрос за реторичен.
— Как се отнася чиновническата работа с теб? — В гласа на Доминик се прокраднаха закачливи нотки. — Редиш ли си подострените моливи в стройна редица?
— В момента съм с жена си и тя е щастлива.
Бетингър натисна бутона за прекъсване на връзката.