— Предлагат две манджи, които няма да те убият.
— Какви?
Едрият сви рамене.
Бетингър закрачи към изхода, докато си слагаше ръкавиците.
— Да вървим.
— Чакай да свърша с това.
— Сега, младши разследващ полицай, защото не трябва да закъсняваме за срещата си с патолога.
Доминик се надигна, но продължи да пише.
— Бетингър се пише с две „т“, нали?
— Аха.
— А гаден задник слято ли се пише или не?
Излязоха от болницата, качиха се на сребристата кола и споделиха осемнайсет минути пътуване в мълчание, преди да се озоват пред закусвалнята „При Клод“. Докато крачеха към ниската червена закусвалня, Бетингър успя да надникне през витрината и видя въртяща се стойка със сладкиши, шест приведени фигури и много, много свободни места. Когато отвори вратата, издрънча звънче.
— Маса за двама? — попита весела, висока поне метър и осемдесет жена, която приличаше на бегачка на дълги разстояния.
— Няма да седим заедно — отговори детективът.
Доминик мина край своя партньор и се отправи към задния край на закусвалнята.
— Ще взема обичайното.
Келнерката отведе Бетингър до едно ъглово сепаре, където той седна върху напукана карирана тапицерия и получи менюто.
— Казвам се Крис — представи се жената. — Искаш ли нещо за пиене?
— Кафе, моля. Кое е най-хубавото нещо в менюто?
— Пържените скариди. Или задушени свински хапки със сос от горчица, други харесват много гагите.
— Гаги?
Крис докосна носа си.
— Пържена свинска гага. Сервира се върху препечен земел с чили сос.
Червата на Бетингър изкуркаха.
— Значи, ако изпържиш зурла, получаваш гага?
Жената направи физиономия.
— Аз съм от Мичиган.
— Ще взема свинските хапки.
— От коя страна на зурлата?
— Нека са от безносо прасе.
Крис се усмихна весело и изчезна в кухнята.
Три минути по-късно храната пристигна. Нейното приготвяне почти начаса накара Бетингър да заподозре, че готвачът е просто тип с микровълнова печка, обаче когато огледа вдигащата пара купчина месо, усети, че ухае прекрасно. Последвалата дегустация се оказа разочароваща. Вкусът се оказа блудкав, а месото беше пълно с хрущяли, но ставаше за ядене.
Когато детективът стигна до кокала на третата и последна хапка от порцията, черната луксозна кола, която преди това беше видял пред полицията, влезе в паркинга, разтвори крилете си и изхвърли рижото ченге на име Пери и неговия азиатски другар с белязаното от шарката лице Хуан. Двойката влезе в закусвалнята и се насочи направо към задната част, където се настани срещу Доминик, който пиеше шоколадов шейк.
Нещо проблесна пред закусвалнята и Бетингър насочи вниманието си отново навън. На паркинга беше спряла сива луксозна кола и нейният шофьор вече наближаваше вратата на заведението. Идващият беше бял мъж със сребрееща коса и нос, който напомняше клюна на лешояд. Носеше черни слънчеви очила и морскосин костюм. Когато мина край келнерката, детективът успя да прецени височината му — не повече от метър шейсет и три.
Мъжът се отправи с бързи стъпки към задната част на закусвалнята, където Доминик се плъзна навътре по седалката, за да му освободи място. Новопристигналият се настани, наклони се напред и започна тих разговор. По нито едно от лицата не играеше усмивка.
Бетингър отпиваше от кафето си и наблюдаваше срещата, която сигурно беше организирана с есемесите на неговия партньор. След всяко изказване на Доминик, Пери или Хуан следваше поглед към дребния мъж. Беше ясно, че той е човек, с когото се съобразяват.
Бетингър плъзна поглед на часовника си и установи, че той и неговият партньор трябва да се връщат в болницата. Плати сметката и тръгна към задната част на закусвалнята.
— Младши разследващ полицай Уилямс.
Дребното мъжле изскочи от сепарето, за да освободи път на Доминик, който плъзна задника си по седалката. Бетингър кимна по посока на Пери и Хуан.
— Недей да дърпаш твърде силно тази „младша корда“, че може да се закачи някоя голяма бяла акула — посъветва го бледият полицай.
— Или черна — добави азиатецът с белезите от шарка.
Дребният тип бръкна с нож в кафето си и го разбърка. Лицето му беше хем розово, хем мъртвешки бледо, обезцветено от витилиго, а очите му се криеха зад слънчевите очила.
— Няма ли лъжици?
Пъстроцветният мъж не отговори. Докато бъркаше черната напитка, металът звънтеше от сблъсъка си с порцелана.
Бетингър се завъртя на пети и закрачи през закусвалнята, следван от Доминик.
Детективът огледа отражението на едрия чернокож.