— Дребничкият твоят предишен партньор ли е?
Доминик сви рамене.
— Зле си с паметта.
8
Двойки
Премигващи луминесцентни пури осветяваха голия труп на Илейн Джеймс, просната на метален поднос, който Мередит Уонг беше издърпала преди секунди от стената на моргата.
Бетингър огледа жертвата. Бледото й тяло беше покрито с ожулвания и натъртвания с цветовете на дъгата (особено около шията). Плътта на коленете й беше изстъргана до кост, разкривайки белите капачета на колената. В средата на зиналото й лице стърчеше смазан нос с цвета на патладжан.
Двайсет и седем годишната жена беше умряла в мъки.
Доминик вдигна очи от мобилния си телефон.
— Имплантантите й още работят.
— Защо е на минус?
Уонг не разбра въпроса на детектива.
— Защо е на минусова температура? — поясни Бетингър. Замразена?
— Още никой не я е потърсил — посочи жената таблицата на стената. — Държим я две седмици, преди да бъде кремирана. Това е стандартната процедура.
— Трябва да… — Нещо грабна вниманието на детектива. — Какво е това под езика й?
Доминик и Мередит се вторачиха в отворената уста, а Бетингър светна фенерчето химикалка. Светлинният лъч мина край строшените зъби и се спря на долната част от връхчето на езика, осветявайки татуировка от четири обърнати сълзи.
— Задръж. — Уонг отиде до мивката, напълни картонена чаша с топла вода и се върна при трупа. След това доближи течността до устата на мъртвата жена.
— Чакай — предупреди я Бетингър. — Нали не искаш да счупиш…
Мередит Уонг изля чашата, трупът започна да съска, мъгла започна да се кълби от устата и ноздрите му. След това патологът нахлузи латексова ръкавица, хвана езика и дръпна. Замръзналата кръв се напука.
Детективът се наведе още и освети мястото с фенерчето. От долната страна на езика на Илейн Джеймс беше татуиран космат фалос, изстрелял куршум с формата на сълза.
Мередит Уонг съзерцаваше пениса, сякаш беше професор по физика.
— Да, не бях го забелязала.
Бетингър погледна към Доминик.
— Виждал ли си подобна татуировка?
— Не.
Бетингър не беше сигурен, че казва истината.
— Имаш ли представа какво може да значи?
— Че това и е любимият аромат?
— Дръж се прилично — каза Бетингър. — И я снимай с телефона, който толкова те вълнува.
— Както кажеш.
Детективът се обърна към патолога.
— Ще трябва да се направи аутопсия.
— Защото има татуировка? — подхвърли раздразнено Мередит Уонг.
— Защото е била убита. — Бетингър изчака жената да осъзнае смисъла на думите му. — Трябва да съберем доказателства, преди да я изгорите.
— Вече тампонирах сперма от вагината и ректума й, а и причината за смъртта е известна. — Уонг посочи синьо-черните следи, преливащи се във всички цветове на дъгата, които обикаляха врата й. — Умряла е от асфиксия.
Детективът се изненада, че думата й е известна.
— Провеждала си съдебномедицински аутопсии?
— Разбира се. Кой друг би могъл да ги прави?
Бетингър си помисли: някой квалифициран съдебен лекар, но не произнесе гласно предизвикателния си отговор.
— Кога тялото ще бъде готово за аутопсия?
— Утре сутринта.
— В колко часа?
— Десет и половина.
Доминик погледна към тях.
— По това време май няма много филми?
— Дръж си устата. — Бетингър отново насочи вниманието си към Мередит Уонг. — Ще бъдем тук в десет и половина.
— По-добре в единайсет.
Бетингър прегледа досието на Илейн Джеймс, докато асансьорът сваляше него и партньора му във фоайето. След като откри адресите, обяви:
— Отиваме на улица „Гансън“, номер четирийсет и две.
— Там са намерили тялото.
— Значи си детектив.
— Имаш ли представа какво е това? Улица „Гансън“?
— Шофьорът ми има.
Асансьорът иззвъня като камбанката на боксов мач и полицаите излязоха във фоайето, където възрастен чернокож мъж риташе автомата с напразната надежда да измъкне едно от десертните блокчета.
Доминик извади няколко монети по четвърт долар и ги даде на стареца, който беше прекалено ядосан, за да му благодари.
9
Едно голямо, информирано „може би“
Сребристата кола се понесе бързо на запад по Шейсет и пета улица. Двайсет минути по-късно откара двамата си мълчаливи пътници от квартала на долната част от средната класа в западнал район, който приличаше на онези, през които Бетингър беше минал сутринта. Мястото бе потънало в бедност, а на небето слънцето се криеше зад мръсни облаци.