— Как се нарича това място?
— Кенефът.
Детективът видя изоставена сграда, покрита с толкова много графити, че сега оригиналният й цвят трудно можеше да бъде разпознат.
— И целят район е такъв?
— На север става още по-кофти.
— Че това възможно ли е?
— Напълно.
— А тази част как се нарича?
— Септичната яма.
Недалеч Бетингър забеляза умряла котка, закована с пирон през главата за телефонния стълб.
— Боже мили!
— Имаш ли нещо против малко музика?
— Какво слушаш? Лайната, които възхваляват насилието, престъпленията и омразата срещу жените?
— Рап?
— Точно това описах.
Тишината, която последва, очевидно беше потвърждение. Гордън пускаше рап вкъщи, като твърдеше, че го прави заради „ритъма“, но по време на работа Бетингър не беше готов да се подлага на това изтезание.
Десет безмълвни пресечки по-късно едрият му партньор наруши мълчанието.
— И какво, ще си слушаме дишането?
— Можем да обсъждаме случая.
Доминик пренебрегна предложението, почуквайки с пръсти по волана, сякаш страда от рап абстиненция.
— Какво мислиш за тази татуировка върху езика на Илейн Джеймс?
— Хуй.
— И?
— Нищо. — В гласа на Доминик се долавяха защитни нотки, сякаш се страхуваше да не го вземат за глупак.
— Според теб какво е работила?
— Какво пише в досието?
— От три години била на помощи за безработица.
— Радвам се да видя, че данъците, които плащаме, отиват за фалшиви цици и татуировки на пишки по млади бели момичета. — Едрият ловко избегна дупка на пътя. — Америка.
— Очевидно тези помощи не са били единствените й доходи. Апартаментът й е в относително приличен район, а в сейфа има петнайсет хилки.
Доминик повдигна вежди.
— Петнайсет хиляди?
— Да.
— Какво мислиш за това?
— Мисля, че си е изкарвала прехраната със задника, а е взимала помощи за безработни само защото е можела да го прави.
— Да, имала е нужната екипировка.
— А тази татуировка… единствената по нея, вулгарна и на болезнено място. Не е от типа картинки, които момичетата си правят за пръв път.
— Може просто да е искала малко пишле, за да го размахва.
— Прилича на нещо, което е била насилена да направи — заключи Бетингър. — Може би това е нещо, което сутеньорът прави на всички свои момичета. Като печата по говедата. Етикет, който казва: „Тази собственост ми принадлежи“ или „Това момиче е под моя закрила“.
Доминик завъртя волана по посока на часовниковата стрелка и излязоха на разклонена улица, която се простираше в северна посока.
— Май кошницата ти с „може би“ е твърде голяма.
— Информирани предположения.
— Като теб, детективе. — Думите не бяха казани с някакво чувство на близост. — Голямо, информирано може би.
— Работата ми е да превръщам „може би“ в „да“.
— Колко скромно.
— Скромността е разновидност на нечестността, която не е по моята част.
Доминик натисна спирачката и завъртя волана, за да поеме по мръсен път, чийто паваж беше струпан на купчини. Колата заподскача и затрака и миг по-късно той зави след знака, на който се четеше „Улица „Гансън“. Гумите захапваха чакъла за сцепление и го вдигаха в облак прах, докато подскачаха на север.
— Септичната яма — обяви Доминик.
Бетингър огледа района. Тротоарите и улиците бяха пусти, прозорците на жилищата — просто черни отвори, напълно лишени от стъкла. Вандалите дори не си бяха направили труда да оставят подписите си върху тези сгради.
От това, което виждаше, теорията на детектива получи потвърждение.
— Илейн Джеймс — руса, бяла, хубавка и с петнайсет хилки в сейфа — не работи тук. — Той почука с пръст по прозореца. — Тук я е довел онзи, който я е отвлякъл.
— Тогава защо се занимаваме с това?
— По същата причина, заради която ще направим аутопсията.
— И тя е?
— За да потърсим трохи. Неща, които сме пропуснали.
— Защото всички тук са некадърници?
— Засега нямаме нищо по-сигурно в ръцете. Само шепа можебита. Посещение на местопрестъплението и искането на аутопсия са стандартни процедури.
Сребристата кола мина край улица, препречена от обърнат пикап, който беше разпран като зебра в саваната.
Доминик махна към останките.
— Тук процедурите са различни.
— Никъде не са различни. Затова се наричат стандартни.
Едрият изпръхтя иронично и махна с ръка.
Бетингър видя сграда, на която имаше част от улична табелка, и предположи, че местопрестъплението се намира от другата страна на улицата малко по на север.