Карън отново прочисти гърлото си.
— Добре.
Бетингър стисна топката на вратата, която мърдаше в дръжката, но не я завъртя.
— Искаш ли да я отворя като крадец? Имам нужните инструменти.
— Аз ще я отключа.
Чу се как приближават стъпки и бравата щракна. Когато малките крачета се отдалечиха, детективът бутна вратата да се отвори.
Карън седеше в горната част на леглото, вторачила поглед в кръстосаните си крака, покрити с вълнено одеяло. Слабият й торс се губеше в тениската на баща й, една от многото, които й беше дал за доизносване, защото ги предпочиташе за пижами.
Бетингър влезе, затвори вратата и закрачи по килима към Карън, която седеше там със зачервени очи, от които капеха сълзи. Докато сядаше до дъщеря си, в стомаха му се образува бучка.
Той разтвори обятия.
— Дойде време за плащане.
Карън се гушна в обятията на баща си и опря глава в гърдите му. Две малки ръчички се сплетоха на гърба му.
Днес беше началото на втората й седмица в средното училище в Стоунсбърг и Бетингър знаеше, че каквото и да я е разстроило, се беше случило там. Училището беше държавно и се ползваше с добро име, обаче демографските му показатели бяха сякаш изпрани с белина.
— Ако не си готова да говориш за това — добре — каза Бетингър, когато сълзите на дъщеря му напоиха пуловера му. — Аз обаче трябва да те попитам само две неща: някой нарани ли те?
Мокрото личице, което се притискаше до гърдите му, се плъзна наляво-надясно и мрачните предчувствия на Бетингър се поразсеяха.
— Някой заплаши ли те, че ще те нарани?
Момичето отново поклати глава.
— Добре. — Детективът потупа по детски тясното гръбче на дъщеря си и лепна една целувка върху съвършената част между двете опашчици на главата й. Почти беше сигурно, че нещастието й беше причинено от обидни думи и можеха да обсъдят станалото, когато беше готова да разговаря.
— Искаш ли да те преборя?
Карън се вкопчи в баща си като малък борец и за миг Бетингър се притесни да не се задуши.
— Просто момчешки приказки — подсмръкна момичето. — Това е всичко.
Бетингър не знаеше какво значи това.
— Обиждали са те? Наричали са те с разни епитети?
— Не. — Карън пусна баща си, седна на леглото и започна да си бърше очите. — Не знам защо плача. Те дори не говореха с мен.
— Какво казаха?
— Не мога — поклати глава момичето. — Не мога да го кажа.
— Нещо лошо?
Карън се вторачи в одеялото и покри голите си крака.
— Мръсотии.
— Секс? — Това беше дума, която Бетингър не си спомняше да е употребявал някога пред дванайсетгодишната си дъщеря.
Карън кимна.
— Говореха за това на обяд. Седяха зад мен и… и говореха наистина високо за нещата, които правят черните момичета.
Ярост парализира детектива и за миг си представи как раздава шамари на малките руси боклуци. Премести яда си по-назад в съзнанието, взе ръката на дъщеря си и се изкашля.
— Можеш ли на обяд да седнеш някъде другаде, по-далеч от тези момчета?
— Аха. Местата не са определени.
— Тогава седни някъде другаде. Ако те последват и продължават да говорят така, трябва да ми кажеш. — Бетингър отново си представи как извършва насилие.
— Добре.
Той прегърна дъщеря си, прогонвайки мислите за трупа на Илейн Джеймс.
— Да ги гръмна ли?
— Не още.
12
Вътрешностите разказват
— Бетингър! — Името закънтя из бялата кутия за хапчета и попадна в едно необикновено черно ухо.
Детективът от Аризона с канадка върху блейзъра се надигна иззад писалището си, издишвайки пара, прекоси дирекцията и пренесе стоманения стол през подиума до мястото пред писалището на инспектора.
Зволински посочи с дебелия си пръст Доминик, който седеше в далечния край на ограденото място.
— Разследващ полицай Уилямс май не е очарован.
— Не е. — Бетингър изстена, когато задникът му се залепи за студения метал.
— Продължавай в същия дух.
— Ще направя всичко възможно.
— Случаят с Илейн Джеймс заслужава ли голяма част от времето на полицията?
— Определено.
— Докъде стигнахте?
— В единайсет ще има аутопсия. Разговаряме и с проститутките, защото е била такава.
Дебелите ръце потъркаха розовото ожулване, с което инспекторът се беше сдобил тази сутрин по време на боксовия мач.
— В досието й пишеше, че е паразит.
— Получавала е помощ за безработни, но това са били само дребни пари. Жената притежава апартамент.