— Нещо за некрофила?
— Не. Обаче произвежда свои доказателства.
Веждите на Зволински се повдигнаха.
— Защо мислиш така?
— На местопрестъплението е имало камера.
— Харесва ми това, което чувам.
Шефът освободи детектива с махване на ръката, която по-рано сутринта беше избила два зъба от устата на един човек.
Светлината се отразяваше в стоманените остриета на ентеротома, който сряза хранопровода и дванайсетопръстника на трупа. Миг по-късно Мередит Уонг измъкна една лилаво-червена торба измежду срязаните ребра, пусна я в съд с формата на бъбрек и взе скалпела.
Бетингър наблюдаваше аутопсията, а до него стоеше Доминик и набираше есемеси на клавиатурата с палци, които изглеждаха твърде големи за тази дейност.
Мередит Уонг проби стомашната стена, вкара долното острие на ентеротома в отвора и сряза тъканите, които изскърцаха като гумени. От отвора се разля ужасна миризма на сирене и екскременти и детективът си сложи лекарската маска. Правейки физиономии, едрият му партньор се оттегли в далечния край на помещението.
Коронерът бавно разкри съдържанието на стомаха, който приличаше на мръсен памперс.
— Какво е това? — попита Бетингър и посочи нещо, което приличаше на малък ембрион.
Като използва назъбен форцепс, Мередит Уонг хвана обекта и го извади от калта. Огледът установи, че става дума за тъмнокафяво кашу.
— Има ли още? — попита детективът.
Уонг претърси съдържанието на стомаха.
— Ето това — каза тя, докато вадеше друг обект. Стиснато от назъбените челюсти на форцепса, се виждаше набръчкано люто чушле.
— Прилича на сечуанско.
Азиатката изгледа чернокожия.
— На жена ми любимите.
— Жена? — обади се Доминик, вдигайки глава от телефона. — Жена, която не ти се е изсмяла или не те е застреляла, когато си й предложил да се омъжи за теб?
Бетингър огледа кашуто и чушлето.
— Колко дълго биха останали в стомаха й, преди да се спуснат надолу? Два часа?
— Чушките и ядките са трудни за смилане — отговори Мередит Уонг, — особено ако не са сдъвкани както трябва, така че…
— Тя си е падала по гълтането — подхвърли Доминик.
— Дръж си устата затворена. — Детективът се обърна отново към патолога. — Колко време най-много би могло да мине… между последното й хранене и часа на смъртта? Три часа?
— Може и толкова, но вероятно по-малко.
Бетингър се обърна към партньора си.
— Направи списък на всички китайски ресторанти в радиус пет километра от апартамента на жертвата. Сечуанските да са начело.
Големият палец започна да натиска малките бутончета и миг по-късно Доминик вдигна очи.
— Има ли разлика между Сечуан с „е“ и Сичуан с „и“?
— Същото е като Ханука и Ханукка — детективът произнесе последната дума, подчертавайки двойната съгласна.
— Не се прави на евреин. — Едрият мъж видя нещо на екрана на телефона. — Има само един сечуански ресторант близо до апартамента й. „Сечуански дракон“.
— Там ще обядваме.
— Предпочитам суши.
Останалата част от аутопсията беше безплодна и малко след дванайсет двамата полицаи излязоха от болницата и се върнаха в сребристата кола. Десет минути по-късно вече бяха на Съмър Драйв и поеха към китайския ресторант.
Радиото на арматурното табло изписука, привличайки вниманието на Бетингър.
— Не отговаряй — махна пренебрежително с ръка Доминик.
— Това е полицейското радио.
— Тези обаждания не са за хора като нас.
Бетингър вдигна микрофона на радиостанцията от конзолата и натисна комутатора.
— Детектив Бетингър и младши разследващ Уилямс. Слушам.
— Къде сте? — попита един безполов глас. — Край.
— Заети сме — извика Доминик в отговор.
Бетингър натисна бутона.
— На „Съмър“ и Двайсета. Край.
— Отидете на улица „Пойнт“ четирийсет и три, апартамент шестнайсет десет. Нарушаване на обществения ред. Разбрано?
— Разбрано. От какъв характер е нарушението?
— Домашно насилие. Край.
— Кой живее там? Край.
— Не е ясно кой живее там. Край.
— На път сме. Край.
Бетингър закачи микрофона на конзолата.
Доминик сграбчи радиостанцията, откъсна я от арматурното табло и я захвърли на задната седалка.
— Улица „Пойнт“ четирийсет и три.
— Мамка му, чух много добре.
— Апартамент шестнайсет десет.
Без да може да погледне към своя пътник, бинтованият младши разследващ с нос като бича муцуна стисна по-здраво кормилото.