Выбрать главу

Доминик повдигна вежди.

— Работят ли?

— Стигат до дванайсетия етаж. — Младежът стовари юмрук върху стоманеното копче. — Оттам можем да се качим пеша.

В асансьорната шахта заскърцаха колела и кабели, а Доминик извади мобилния си телефон.

— Това айфон шест ли е? — попита Рачешката глава.

— Аха. — Палците на Доминик заработиха като краката на насекомо.

— Задната камера е с осем мегапиксела?

— Да.

Кльощавият младеж кимна.

— Трябва и аз да си взема такъв.

Бетингър се запита дали Рачешка глава знае например името на щатската столица.

Нещо издрънча в шахтата и вратите на асансьора се отвориха, показвайки двама бели, чиито нервни и зачервени очи бяха засенчени от козирките на бейзболните им кепета. Когато излязоха във фоайето, от двамата лъхна на марихуана.

Рачешката глава влезе преди двамата полицаи в светлозеления асансьор и натисна изтрития бутон, който се намираше над този за единайсетия етаж.

Нещо издрънча и вратите на асансьора се затвориха. Машината се разтресе и полетя нагоре като ракета.

— Знаеш ли кой живее в апартамент шестнайсет десет?

— Не — размърда се ракообразното, — рядко съм се качвал там.

В асансьорната шахта се чу металическо скърцане и кабинката се заклати и спря. Вратите изстенаха и се прибраха в корпуса.

Рачешката глава излезе, следван от Доминик, който още набираше нещо с клавиатурата на мобилния си телефон. Процесията завършваше Бетингър. Пурпурният коридор, в който се озоваха, приличаше на инфекция и миришеше на съчетание от плесен и стар секс.

Младежът се прозя, заведе полицаите до аварийната врата и я натисна да се отвори, откривайки пред тях сумрачно осветена стълбищна шахта. Тежки стъпки кънтяха от друг етаж.

Бетингър и Рачешката глава излязоха на площадката, следвани от Доминик, който прибираше мобилния си телефон. Докато триото се изкачваше на горния етаж, детективът забеляза безброй графити и ярко изображение на черен кон, яхнал бяла жена, чиито изхвръкнали очи и присвити пръсти на краката подсказваха, че преживява оргазъм.

— Негрото е талантливо — отбеляза младежът.

Бетингър не беше сигурен дали Рачешката глава има предвид жребеца или художника. Групата мина покрай вратите, които носеха номерация 14 и 15, и продължиха нагоре по стълбището. Нещо падна тежко и стените потрепериха.

Бетингър прекоси площадката, отвори вратата и огледа коридора, който беше празен. После насочи вниманието си към младежа:

— Връщай се обратно.

— Искам да гледам.

— Тръгвай.

Чу се женски крясък.

Доминик сграбчи лявото рамо на младежа и го тласна към стълбището.

— Изчезвай.

14

Ти си го заслужи

Полицаите забързаха по коридора, заразен със същия пурпурен цвят, който беше превзел дванайсетия етаж.

— Ти си го заслужи! — изкрещя жена и едно дете, момченце или момиченце, започна да пищи.

Бетингър и Доминик заблъскаха по вратата точно под номер 1610 и извикаха:

— Полиция!

— Остави детето — добави детективът.

— Отвори веднага вратата, мамка му! — изрева Доминик.

— Не ми се бъркайте в семейството! — Жената в апартамента хриптеше и говореше носово и Бетингър заключи, че е дебела селяндурка. — Знам, че не сте истински ченгета.

Детето започна да ридае.

— Госпожо — започна Бетингър, — трябва да отворите тази…

— Оставете ме на мира. Това не е ваша работа.

— Наша работа е. Отворете вратата или ще влезем насила.

Жената прошепна нещо и детето изведнъж спря да плаче.

Доминик заблъска по вратата.

— Пет секунди или ще я разбием.

— Идвам.

В апартамента заехтяха стъпки. Полицаите вдигнаха значките си, а неколцина съседи показаха глави в коридора, за да наблюдават представлението. Един бял старец като че ядеше желирани бонбонки.

Сянка се мярна между прага и вратата, скоро потъмня и шпионката. Жената в апартамента измърмори:

— Мамка му!

Бетингър прибра значката си.

— Отвори вратата.

— Извинявам се за шума. Вече ще пазя тишина. — Гласът на жената звучеше тревожно.

— Пусни ни да влезем или ще те отведем в управлението.

Изтрака резе, после издрънча верига. Щракна езичето на бравата и вратата се отвори навътре. В розовото фоайе стоеше нездраво затлъстяла бяла жена по тесен син пеньоар, който разкриваше повече гола кожа, отколкото на две голи жени с нормални размери.