У. Робърт Фелбърн налапа стоманения цилиндър, свали с палец лостчето на предпазителя и натисна спусъка, а срамът му покри тавана със сиви и червени петна.
3
Въпрос на ограничен избор
Бетингър наблюдаваше как двама от фирмата за почистване се качваха по стълбата с отвратени лица, за да почистят последните следи от самоубийството. Младият полицай, сдобил се с корона от повръщано и равностойни на нея еполети, си тръгна по-рано, разтърсен от преживяното. Трупът с отнесената глава бе откаран на място със стоманени врати, миризма на дезинфектанти и цифрови термометри, които показваха ниска температура както в градуси по Целзий, така и по Фаренхайт.
Детективът отвори пакетчето, което беше купил преди няколко минути от автомата. Вниманието му бе привлечено от стъпки и един мъж се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Инспекторът иска да те види.
— Никога няма да изям проклетите сладки.
— Мисля, че може да не бързаш. Начинът, по който инспекторът произнесе името ти… по-добре да изчакаш.
Бетингър се обърна към Големия Том — прякорът му се отнасяше по-скоро за голямото шкембе, отколкото до ръста му — не беше по-висок от китайка. В този миг детективът осъзна колко много главата на старшия технически сътрудник прилича на лукова.
— Инспекторът разстроен ли е? — попита Бетингър по-скоро любопитен, отколкото разтревожен.
— Веднага след като те повика, се чу гръмотевица.
— Сътрудникът отиде до един от прозорците. — Обаче небето изглежда съвсем чисто.
Двамата заедно се върнаха нагоре по коридора и влязоха в централното помещение, където дузина полицаи се вторачиха в Бетингър. Когато скри канелените сладки в сакото си, тежест притисна раменете му.
— Може би ще имаш време да правиш истински сладки — подхвърли Големия Том. — Ще омесиш сам тестото. Ще следиш фурната. Може да ти остане време да пожънеш и захарна тръстика.
— Опитах се да помогна на човека — направи опит Бетингър да прозвучи искрено. — Честна дума.
— Да не се чудиш, ако те извадя от списъка си с хора, на които да се обадят, ако нещо се случи с мен.
След още няколко крачки стигнаха до писалището на Големия Том, където свинеподобният технически сътрудник вкара туловището си в пластмасов стол. Бетингър продължи към близката врата, стисна десния си юмрук и почука точно под табелката, на която пишеше: „Инспектор Кери Ладел“.
— Бетингър?
— Аха.
— Влизай. — Заповедническият тон не обещаваше нищо добро.
Детективът си пое дъх, завъртя топката на вратата и я бутна да се отвори, откривайки кабинет, в който боровете и орехите бяха повече, отколкото в гората. Зад бюрото в кожено кресло седеше инспектор Ладел — висок, намръщен, с издути под сребърните мустаци устни и зли очи.
— Какво, по дяволите, каза на Робърт Фелбърн?
Думите се стрелнаха към Бетингър като куршуми, привличайки погледи от голямото работно помещение.
— Да затворя ли вратата?
— Отговори на въпроса ми!
Детективът затвори вратата.
— Недей да сядаш!
— Така ли ще разговаряме?
— Фелбърн дойде тук за помощ, влезе в кабинета ти, излезе и се самоуби.
— Фелбърн е бил изстискан от черна професионалистка, наполовина по-млада от него. Аз осветлих положението и му дадох няколко съвета.
— Какви например? Да се самоубие?
— Казах му да забрави за парите и да продължи нататък.
— И той продължи. — Инспекторът вдигна очи към тавана.
Бетингър седна на стола, който му беше отказан.
— Защо ми се нахвърляш така? Този тип беше идиот.
— Познаваш ли Джон Карлайл?
Стомахът на детектива се сви.
— Кмета?
— Да не мислиш, че става дума за втория бейзмен, който направи четирийсет и един удара през краткия си гастрол по време на първенството през 1932?
Бетингър разбра, че този кофти разговор ще стане още по-гаден.
Инспектор Ладел хвърли ментово драже в устата си.
— Ето ти въпрос с един-единствен отговор. Познай кой е бил женен за сестрата на Карлайл само допреди няколко месеца? — Шефът смукна от бонбона си. — Избор А: мъжът, който дойде тук за помощ, влезе в твоя кабинет, излезе и се самоуби.
— Мамка му!
— Това е точната дума. Мамка му! — кимна инспектор Ладел. — Може би ако му беше казал нещо мило, нямаше да се налага сега да използваме тези сквернословия.
— Какво означава това?
— Нищо добро. — Шефът му прекара ментовото драже из устата си. — Повечето политици не искат да бъдат свързвани с изневери, курви или самоубийства, а в историята с Фелбърн те са накуп.