Брадли Джанески натисна бутона за бързо набиране.
— Да? — попита Доминик Уилямс.
— Хлъзгавия Сам е тук.
— Сам ли е?
— С една мацка.
Автотърговецът се наведе и каза нещо на момичето в колата, после бутна вратата и го затвори вътре.
— След петнайсет минути сме там — каза Доминик.
— Момичето не слезе, а двигателят работи на празни обороти.
— На празни обороти?
— Да.
— Върви да го арестуваш. Направи така, както говорихме за колата.
Кадетът си сложи колана и свали прозореца.
— А мацката?
— Тя няма значение. Той ни трябва.
Линията прекъсна.
От другата страна на улицата Хлъзгавия Сам тръгна към входната врата на бетонната сграда. В лявата му ръка блестеше дебела връзка ключове.
Брадли Джанески знаеше, че не бива да позволява на заподозрения да влезе в сградата.
Хвърли мобилния телефон и бинокъла на съседната седалка, включи на скорост и натисна газта докрай. Двуместната кола излетя изпод сянката на навеса.
Хлъзгавия Сам погледна през рамо.
Черната кола ревеше, докато прекосяваше паркинга и пръскаше снега на всички страни.
— Полиция! — изрева кадетът през отворения прозорец. Бронята му остърга един от коловете на оградата. Проблеснаха искри.
Заподозреният хукна към синия автомобил.
— Горе ръцете! — викна Брадли Джанески и стреля с късоцевния револвер към небето. Изстрелът избумтя глухо като под вода.
Хлъзгавия Сам стигна до вратата на синята кола. Между него и поднасящият автомобил, който летеше насреща му, имаше по-малко от десетина метра.
Автотърговецът плонжира, за да избяга, и се приземи по корем в натрупания сняг.
Брадли Джанески се прицели в краката му.
— Спри! — изкрещя Хлъзгавия Сам.
Пищялите му с пукот се строшиха под тежестта на двете леви гуми и кадетът наби спирачки. Бетонната стена се стовари върху решетката, запращайки младия мъж напред, но предпазният колан го задържа. Револверът изхвърча от ръката му, блъсна се в предното стъкло и рикошира назад, падайки под седалката на пътника.
Замаян, кадетът премести скоростния лост в положение „паркиране“, осъзнавайки, че действието му е малко закъсняло. Не знаеше дали да се гордее, или да се срамува от стореното.
— Мамка му! — изрева Хлъзгавия Сам. — Мамицата ти, счупи ми краката!
Брадли Джанески се просна на седалката и заопипва под пътническата седалка, молейки се револверът да не е изпаднал през дупката на пода, която по-големият му брат още не беше оправил. Над него се пръсна прозорец под съпровода на екот от изстрел.
Стъклени отломки си посипаха по гърба на простряния кадет и той извика:
— Арестуван си, хвърли…
Изтрещя изстрел и в тавана на колата се показа кръгъл къс небе.
Псувайки се, че е оставил колата да се превърне в такъв боклучарник, кадетът се плъзна между празните кутийки от безалкохолни, старите списания и смачкани пликове от храна за вкъщи, които бяха нахвърляни под пътническата седалка. През дупката в пода нахлуваше студен въздух, от който върховете на пръстите му мръзнеха, докато опипваше земята за късоцевия револвер.
Брадли Джанески чу нещо и спря търсенето, за да се вслуша по-внимателно. Беше тихо и постоянно поскърцване. Някой крачеше по снега.
— Госпожо — извика кадетът, — върнете се в колата, иначе ще ви застрелям. — Той плъзна ръка през дупката в пода на колата и отново започва да опипва. — Имам разрешение.
— Имаш… разрешение? — повтори Хлъзгавия Сам, чийто глас прозвуча едновременно пълен с болка и учудване.
— Да — отговори Брадли Джанески, докато потупваше снега под спортната кола. — Абсолютно! — зачервените му пръсти напипаха набразден метал.
— Да застреляш невъоръжена жена? — попита автотърговецът.
— Момичето може просто да си върви — каза кадетът и извади падналия револвер през дупката в пода. — Искам само теб.
— Защо?
Брадли Джанески се зае с огледалото си за обратно виждане, докато успя да види Хлъзгавия Сам. Пистолетът беше в дясната ръка на бандита, а снегът около неестествено изкривените му крака бе почервенял като полят с черешов сироп сладолед. До него беше коленичила рижавата в коженото палто. Не приличаше на човек, който има оръжие, но кадетът не можеше да бъде сигурен.
— Госпожо! — провикна се Брадли Джанески. — Върни се в колата и тръгвай.
— Няма да го оставя така — възрази жената, която говореше с остър акцент от Ню Джърси. — В снега и със счупени…