Пантите изскърцаха и резето издрънча повторно. Над главите им светна гола крушка и силната й светлина заля третия маскиран полицай, купчина сгурбетонни блокчета, четири каменни стени, ръждясал котел, три затворени вентилационни отвора и бледата плът на гол бял мъж в безсъзнание. Лежеше с белезници на ръцете върху прозрачната мушама, която покриваше пода. Целофан бе увит около кървавите му и подути крака. Част от десния му пищял бе пробил прозрачната материя. Издълженото лице на пленника, гелосаната коса и тънкият му мустак отговаряха точно на скицата, която Бетингър бе видял в Кутията за лекарства.
— Току-що дадох на педала малко морфин — обясни Такли.
— Как са жизнените му показатели?
— Достатъчни. — Шареният мъж махна към пленника. — Аз ще проведа разпита, но ако забележиш нещо, можеш да вземеш нещата в свои ръце.
— Добре.
Доминик издиша пара.
— Да се захващаме.
Такли коленичи на мушамата, вдигна лявата си ръка и зашлеви Хлъзгавия Сам. Търговецът на коли потрепери, но не се свести.
— Аз ще го събудя. — Доминик вдигна тока на огромното си ходило над бръснатите тестиси на Хлъзгавия Сам.
— Недей — възпря го Такли. — Това трябва да се направи нежно. — И заби лакътя си в ларинкса на пленника.
Хлъзгавия Сам изпищя и струя урина описа дъга във въздуха.
— Внимавай. — Доминик посочи активирания му пенис. — Има още.
Пленникът отвори зачервените си и разширени очи.
— Къде, по дяволите… — Объркан от наркотика той огледа котелното, маскираните му обитатели и накрая себе си. Лицето му пребледня, когато си видя краката. — Закарайте ме в болницата. Трябва да…
— Млъквай. — Такли извади снимка на Мелиса Спринг, привлекателната млада приятелка на Себастиан. Със снимката в ръка шареният мъж каза:
— Продал си кола на…
— Веднага ме закарайте в болницата.
— Продал си кола на тази жена. Марка и…
— Няма да кажа и дума, докато не получа медицинска…
Шареният мъж удари лицето на пленника с разтворена ръка.
— Марка и…
— Докато не получа медицинска помощ, „Майната ви“ е универсалният ми отговор.
Такли стовари юмрук в носа на Хлъзгавия Сам и му счупи хрущяла.
— Мамка му!
Бетингър пристъпи напред.
— По-добре отговори на въпроса му, ако искаш медицински грижи.
Пленникът изплю кръв.
— Не и докато не ме види лекар.
— Редът е обратен — отговори детективът.
— Краката ми приличат на смегма.
— А не искаш ли да заприличат на лазаня?
Такли кимна на Доминик, който вдигна едно сгурбетонно блокче от купчината, сложи го върху дланта на дясната си ръка и я протегна напред. Парченца бетон паднаха върху целофана, с който бяха увити краката на Хлъзгавия Сам.
Пленникът се ужаси.
— Недей — промълви той. — Аз просто…
— Каква кола й продаде? — Шареният мъж вдигна отново снимката пред лицето на пленника.
— Ще ме… щом ви кажа, ще ме убиете.
— Защо според теб сме с маски? — попита Бетингър.
Хлъзгавия Сам не можа да отговори на този въпрос.
— За да може да те пуснем да си вървиш, след като ни помогнеш — обясни детективът. — Ти не си този, когото търсим, така че не се набутвай между шамарите.
— Повикайте лекар и ще…
Доминик вдигна блокчето до тавана. То остана за миг във въздуха, след това започна да пада към краката на Хлъзгавия Сам. Ужасен, той затвори очи.
Доминик улови блокчето с лявата си ръка и отронени парченца бетон се посипаха по целофана.
— Ти си повече от жалък жонгльор — подхвърли Такли.
— Надявам се да стана по-добър.
Хлъзгавия Сам отвори очи. Цялото му тяло се тресеше.
Шареният мъж вдигна снимката на Мелиса Спринг.
— Каква кола й продаде?
— Син джип.
Бетингър извади автоматичния си молив и се наведе към Сам.
— Производител?
— „Сталиън Стар“.
— Отсянка?
— Кобалт.
— Ти ли й даде регистрационните табели?
— Не.
— Носеше свои?
— Вероятно, но така и не ги видях.
— Ви 6?
— Не, осем.
Детективът записваше информацията с бързината, с която мъжът я изговаряше.
— Какви гуми?
— За кал.
— За офроуд?
— Да.
Такли и Доминик си размениха многозначителни погледи и Бетингър им махна да продължават. Шареният мъж се наведе.
— Спомена ли за Куповете?
— Не сме излизали на среща. — Хлъзгавия Сам изплю кървави лиги. — Само ми каза от какво има нужда. Плати в брой.
— Кога се случи това?
— Преди пет или шест седмици.
— Други специални изисквания?