— Накара ме да сложа каишки в задната част.
— За какво? Инвалидна количка?
— Кучета.
— Видя ли кучетата?
— Да, когато дойде.
— Каква порода?
— Добермани.
— Най-добрите — отбеляза Доминик. — Колко са?
— Четири.
— Нещо друго?
— Не, нищо.
Доминик запрати сгурбетонното блокче през помещението и Хлъзгавия Сам подскочи, когато то се блъсна в срещуположната стена.
— А сега ме закарайте в болницата.
Такли се изправи.
— Ще те закараме, когато всичко това свърши.
— А ако се случи нещо с вас?
— Моли се да не се случва.
— Не може просто да…
Шареният мъж срита пленника в ченето и го нокаутира в безсъзнание. След това го претърколи по корем, извади наполовина пълна спринцовка и я заби в голия му бут така, че да е в обсега на заключените му с белезници ръце.
— Колко е морфинът? — попита Бетингър, докато прибираше бележника си.
— Има ли значение? — смръщи се Доминик.
— Да, особено ако ни е дал невярна информация.
— Не е.
— За всеки случай.
— Не е толкова, че да го убие — намеси се Такли.
— Добре.
Полицаите напуснаха котелното, шареният мъж загаси лампата, затвори вратата и заключи.
— Куповете? Какво е това? — попита Бетингър, докато прибираше балаклавата в джоба си.
Доминик си свали маската и извади златния зъб от устата.
— Всичко, което е на север от Кенефа.
— Не знаех, че градът продължава толкова нататък.
— Това не е град. — Такли избърса с маската потта от розово-бялото си лице. — А десетилетия катастрофи, трупани една върху друга — пустош.
— Смятате, че Себастиан е там? — попита детективът.
— Това е единственото място във Виктъри, където са нужни гуми за офроуд. — Шареният мъж взе един кашон, на който пишеше „Кухня“, и го понесе към стълбището.
— Тези гуми стават и за сняг — постулира Доминик. — Може да е чул за виелицата?
— Не и преди пет-шест седмици — възрази Бетингър.
— Всичко звучи като предположение.
— С това разполагаме.
— Почакайте тук.
Доминик се качи по стълбите, дръпна резето и отвори вратата на мазето. Почти минута оглежда района отвън за убийци.
— Чисто е.
Бетингър тръгна към стълбището и падащия сняг. Такли го последва, носейки кашона в ръце, а съдържанието му подрънкваше при всяка крачка.
46
Кучешки маршрут
Ледът скърцаше под подметките на полицаите, докато всеки отиваше при колата си. В дясната си ръка Бетингър стискаше със свален предпазител един от пистолетите със заглушител на убиеца.
— Съжалявам за съпругата и сина ти — каза Доминик, докато отупваше снега от раменете си. — Дори не мога да си представя какво изпитваш. — Докато крачеше, издуха пара от ноздрите си. — Преди да се разделим, бившата ми жена пометна. Беше ужасно. Може би тогава връзката ни започна да се разпада.
— Съжалявам за Пери и Хуан — каза детективът. — Изглежда бяха добри момчета.
— Наистина бяха добри момчета.
— По-добри от нас — добави Такли, чиито сини очи бяха сурови.
Бетингър стигна до сиво-черния микробус, извади писмото от джоба си и го подаде на Такли.
— Искаш ли да го прегледаш?
Шареният мъж остави кашона на покрива на сребристата лимузина и взе листа. Очите му започнаха да се стрелкат от ляво надясно, докато стигнаха до последното изречение.
— Значи убийците не са местни — отбеляза той, докато подаваше писмото на Доминик.
— Аз си помислих същото.
— Трябва да измъкнем имената им от Себастиан, преди да го убием.
— Не съм сигурен, че знае кои са — каза Бетингър. — Изглежда е използвал неколцина посредници, за да не се забърква пряко.
— Това е заблуда. Прекалено много неща могат да се объркат при подобна подготовка. А ако наистина не знае, ще го накараме да разбере.
Детективът си спомни кашона с кухненските принадлежности.
— Добре.
Доминик вдигна очи от писмото.
— Джането и Стенли бяха убити един ден преди посочената дата.
— Станало е след полунощ — обясни Бетингър, — така че технически датата вече е била настъпила.
— Така е. — Доминик извади стъргалка за лед от колата си. — Трябва да намерим тази свиня Себастиан.
Бетингър обмисли положението.
— Колко големи са тези Купове?
— Много.
— Разполагаме ли с водачи на кучета?
Доминик започна да сваля парчета лед от предния прозорец на своята кола. — Един пич на име Уендъл, на свободна практика, сътрудничи на отдела.
— Кучетата няма да могат да ни помогнат в този случай — намеси се Такли, слагайки кашона в колата. — За подобен случай вдигат твърде много шум, а и виелицата скоро ще е тук.