Бетингър поклати глава.
— Не искам кучета, а свирка за кучета.
— Защо? — попита Доминик.
— Заради доберманите.
Такли се ухили, откривайки два реда жълти зъби.
— Четири на брой.
Едрият мъжага вдигна буца лед, все едно беше великан.
— Свирката не ги ли кара да сядат? Или да изпълняват номера?
— Само ако са обучени за това — обясни детективът, докато почистваше натрупалия се сняг по предното стъкло на буса с дясната си ръка. — Когато чуят такава свирка, повечето кучета започват да лаят.
Доминик разбра и радостна усмивка се разля по лицето му.
— Негрото има идеи.
Такли отвори вратата на колата.
— Ще се отбием в магазина на Уендъл, за да вземем свирки, а после право нагоре.
— Добре.
Доминик заобиколи сребристата кола и отвори вратата на шофьора.
— Ако искаш, може да пътуваш с нас.
— Трябва да разполагаме с повече от едно превозно средство — обясни Бетингър, докато се качваше на буса и почистваше косата си от снега. — Ще ви следвам.
— Добре че не караш онази жълта бракма.
Доминик стовари ръка като таран върху задната врата на къщата от червеникави тухли. Дървото изпука, започнаха да лаят кучета.
— Там вътре май има цяла глутница.
Бетингър застана до партньора си с плик в ръката, който беше един от дузината, които беше взел от супермаркета надолу по улицата. Уендъл не си беше вкъщи, нито вдигаше мобилния телефон, а най-близкият зоомагазин беше на трийсет и пет минути път в обратната посока и много вероятно отдавна фалирал. Да влязат с взлом в къщата на търговеца на кучета беше най-бързият и сигурен начин да се сдобият с ултразвукова свирка.
Едрият мъжага отново вдигна ръка.
— Не я разбивай — посъветва го детективът. — Не искаме да излязат, нали?
— Внимавам.
Доминик замахна, дървото се разцепи, а кучешката врява стигна до кресчендо. Той свали обсадния си инструмент, откъсна с него топката на вратата и я запрати в храсталаците.
— Готов ли си?
Застанал на колене, Бетингър кимна.
Доминик подраска с показалеца по вратата. През отвора се показа лаеща глава, зъбите оголени, а детективът я покри с найлоновия плик. След това качулката бе закрепена за каишката на обърканото животно с парче лепенка.
Ослепено от евтиния найлон, обърканото животно нападна въздуха.
— Това е смешно — отбеляза едрият мъж.
— Определено.
— Нали няма да се задуши?
— Няма. — Бетингър поведе кучето в двора. — Има достатъчно въздух.
В отвора се провря лаещата глава на немска овчарка и получи две пазарски торби. Когато детективът поведе закачулената овчарка настрана от къщата, Доминик надникна вътре.
— Останалите са в клетките.
Полицаите минаха през вратата и се озоваха в тюркоазна кухня, която миришеше на мокро сено. В далечния край на помещението имаше големи мрежести клетки, от които лаеха три помияра.
Доминик поклати глава.
— Все едно са в затвора.
— Къде са основните клетки?
— Приспособил е гаража.
— Да вървим.
Едрият мъж поведе партньора си през кухнята, след това надолу по коридора до една усилена метална врата. От другата страна на преградата лапи задраскаха по метала, все едно бяха шлосерски инструменти.
Бетингър дръпна резето, завъртя топката и бутна вратата да се отвори. В коридора нахлуха топъл въздух и кучешки миризми.
Детективът надникна през пролуката. В гаража имаше голям кучкарник от неръждаема стомана с четири отделения. В две от клетките седяха сънливи германски овчарки, докато чифт гончета и нещо космато, което приличаше на четирикрака маймуна, патрулираха из района.
Бетингър влезе в топлото помещение и започна да се поти. Излизаше, че най-комфортната стая в Мисури се обитава от кучета.
— Бившата ми има такъв — обади се Доминик и показа един от тевтонските затворници.
Бетингър се запъти към металния шкаф, който беше достатъчно голям, за да послужи като ковчег на някой дебелак, и отвори вратата. Вътре имаше бутилки, буркани, редица закачалки, от които висяха най-различни машинки за подстригване, ножици, нашийници, каишки и кучешки свирки.
Бетингър взе всички.
Излязоха от помещението и се върнаха по същия път нагоре по коридора. Когато наближиха кухнята, той даде половината свирки на партньора си.
— Трябват ни само тези, които произвеждат ултразвук.
— Не го ли правят всички?
— Някои произвеждат звуци, които хората могат да чуват.