— О, със сигурност не бих искал да надувам тях в Куповете. — Доминик помаха на затворените животни. — Късмет с помилването!
Полицаите се върнаха под снега и докато заобикаляха сградата, надуха свирките. Кучетата на Уендъл и други много по-далеч отговориха с лай и вой. Седем проверки откриха три изцяло ултразвукови свирки.
Бетингър и Доминик наближиха Такли, който седеше в сребристата кола и слушаше местно токшоу. В лявата си ръка държеше пистолет, а прозорецът му беше открехнат.
— Вземи. — Бетингър му подаде през отвора една от избраните свирки. — Казаха ли нещо по новините?
— След около час пътищата ще са непроходими. — Шареният мъж посочи към задната седалка. — Там има резервна бронежилетка. Вземи я.
— Имам си, както и маска.
Доминик повдигна вежди.
— Бронирана маска?
Бетингър кимна, като същевременно си помисли: Ако беше обикновена маска, Гордън щеше да е още жив. Очите му започнаха да парят.
— Спомняш ли си бакалията, където намерихме трупа на Илейн Джеймс? — попита Доминик, докато заобикаляше предницата на колата си. — В Кенефа?
— На улица „Гансън“?
— Точно така. — Този път води право в Куповете.
— Ясно.
Бетингър отиде при сиво-черния микробус и се качи. Бронираната маска на дявол, бронежилетката и допълнителният полуавтоматичен пистолет със заглушител, които беше взел от убиеца, лежаха на пътническата седалка, покрити със синя хавлиена кърпа. Върху тези вещи детективът сложи своята свирка, изработена от неръждаема стомана и увенчана с навъсен английски булдог.
Сребристата кола се заклати, избълва пара и потегли. Бетингър запали двигателя, включи на скорост и последва Доминик и Такли във виелицата.
47
Тъмносиво
Природата нападна град Виктъри. Сняг покриваше всички открити повърхности и през по-голямата част от пътуването си през района на центъра, Бетингър не видя нищо друго освен стоповете на сребристата кола, които следваше. И двете превозни средства бяха способни да цепят през близо тринайсетте сантиметра паднал сняг. Седанът имаше вериги, бусът беше висок, с гуми с дълбоки грайфери, което беше от полза. Виелицата вече беше тук и щеше да продължи да бушува, докато пътищата станат непроходими.
Знаеха, че трябва да изпреварят виелицата, затова се движеха с осемдесет километра в час по замръзналата снежна покривка. Всяка кола, която се озоваваше на пътя на конвоя им, беше обсипвана от дълги светлини и рев на клаксони.
Докато пътуваха в източна посока по Петдесет и шеста улица, Бетингър видя закусвалнята „При Клод“, баптисткото бинго и Кутията за лекарства, които сякаш се бяха озовали в Сибир. Чистачките избутваха снега от предното стъкло, а над главата му виолетовото небе се мръщеше и бълваше още.
Стоповете на сребристата кола светнаха по-ярко и сякаш се сляха в един — това се случваше, когато Доминик намаляваше и завиваше. Бетингър също натисна леко спирачките, завъртя кормилото по посока на часовниковата стрелка и последва своя партньор на север.
Докато конвоят се носеше по булеварда, виолетовото небе притъмня. Още нямаше десет сутринта, но навън вече приличаше на привечер.
Детективът измина осем километра по този път и когато започна деветия, забеляза паркинга на отдавна изоставен търговски център. До тротоара стояха три покрити със сняг автомобила с еднакви размери и форми. На покривите на неподвижните буци просветваха сигнални полицейски лампи, оцветявайки околността в червено и синьо.
За Бетингър не беше трудно да отгатне съдбата на полицаите, които бяха карали тези патрулки.
Опита се да отклони мислите си от онова, което лежеше в хладилната чанта.
Петнайсет минути по-късно навлязоха в Кенефа. Улиците бяха пусти.
Нещо изпука под левите гуми на буса и детективът разбра, че току-що е превърнал един гълъб в червено снежна кайма.
Стоповете на сребристата кола блеснаха по-ярко, уголемиха се и се сляха в едно. Бетингър намали, завъртя волана наляво и последва Доминик в пряката. Няколко преки по-нататък отново завиха и пак поеха на север.
Продължаваше да вали сняг.
Малко след десет и половина детективът мина покрай котката, чиято глава бе закована за телефонния стълб. Беше останала без тяло.
— Боже мили!
Микробусът заигра по улицата, задницата му занесе и Бетингър вдигна крака от газта. Постепенно бусът спря.
Детективът завъртя волана наляво, надявайки се този нов ъгъл да хвърли малко сух сняг под гумите. Натисна газта. Двигателят изръмжа и бусът се измъкна от коловоза.