— Открили са трупа му по-рано, отколкото предполагах: направили са страхотно разследване. Като идиот се оставих да ме сгащят в Остенде в хотела, който е на трамвайната спирка. Ченгетата бяха започнали с… Накратко, въпреки всичко се отървах. Но имаше неприятност и в този момент моето описание сигурно е разпространено навсякъде. И ако не си плюя на петите, в най-скоро време нещо ще ми се случи.
— Може би ще е по-добре отново да се върнете в Англия — подсказва Буржоа. — Струва ми се, че ще ви е трудно да работите така, преследван от полицията. А, от друга страна, това не е благоразумно.
Съгласявам се с него.
— Слушайте, скъпи приятелю, Сан Антонио никога не е правил издънки! Бях изпратен тук, за да пипна момчето, което шмекерува и се прави на голям хитрец, и ще изпълня моето поръчение. Не се притеснявайте от нищо — присъствието ми не представлява риск нито за вас, нито за вашите другари. Изляза ли оттук, повече няма да ме видите. Единственото, което искам от вас, това е пощенска кутия за Лондон и пълния списък на вашите сътрудници с техните адреси.
Той се изчервява малко и доста сухо ми отговаря:
— Ако си мислите, че мен ме е страх от нещо, мамите се.
След като съм се хванал на хорото, не ме е грижа за кожата. Само че съм поел и смазваща отговорност, така че нищо не трябва да оставям на случайността…
— Хайде, хайде — казвам му, като го потупвам. - Виждам, че и двамата лесно се палим. Вие ми харесвате, Буржоа, аз съм сигурен, че ще свършим добра работа.
Той ми налива трета чашка шампанско и пита:
— Предполагам, че имате достатъчно памет, за да запомните седем имена и седем адреса. Не бих могъл да ви напиша такова готино списъче, ще е много опасно.
— Естествено!
Той ми рецитира готиното списъче на своите другари, в което влизат две жени и петима мъже. Всички живеят в Брюксел. Започва съответно подробно да ми разяснява живота им, но аз го прекъсвам.
— Не е необходимо, Буржоа. Държа лично да си създам мнение за всеки един.
— Може би в действителност така е по-добре-съгласява се той.
— Искаше ми се да проявя две снимки, ще може ли?
— И още как!
Той леко ми кимва и ме отвежда към един голям стар шкаф, отваря му пантите и за моя голяма изненада прониква в гардероба. Виждам го да дърпа някакво въженце.
Дъното на шкафа се плъзва по жлебове, откривайки малка стаичка без прозорци, без врати.
Възкликвам от изненада. Свалям му шапка на моя търговец на мебели. Нищо по-добро не може да се измисли като скривалище. Кой ли швабски акъл ще се сети, че един от шкафовете на този търговец е в действителност тайно укритие?
На свой ред се вмъквам в шкафа, а после, вече вътре в стаята, всичко зад нас отново се връща на мястото си.
— Моите поздравления! — казвам. — Вашето скривалище е олрайт!
— То е на ваше разположение, когато изпаднете в беда — заявява Буржоа. — Няма да сте първият, който ще го използва, уверявам ви…
В стаичката има радиостанция и всичко необходимо, за да се проявят снимки. Поверявам апарата на моя стопанин и се наслаждавам на умението, с което той работи.
— Съмнявам се, че ще е нещо превъзходно — казвам му. — Осветлението не беше кой знае какво.
Той нищо не отговаря. На слабата светлина от червената лампа го виждам да потапя проявената лента в някаква вана. После фиксира негатива на чувствителна хартия.
В очакване размишлявам. Горещо ми се иска снимката да е ако не сполучлива, то поне достатъчно ясна, за да може да се определи самоличността на девойчето-камера. Тази душичка ме тормози като пролетен грип. Иска ми се изцяло да се осведомя за нея. Само дано не опъне петалата! Би било жалко — такова готино телце като нейното! Знаете ли, аз съм доста чувствителен на тази тема: обичам красивото — като почнем от „Лунна светлина“ на „Вертер“ и стигнем до Дядо Мраз, минавайки през гърлите на „Фоли Бержер“.
Буржоа светва, в резултат на което аз запримигвам с клепачи.
— Не е чак толкова лошо! — казва той.
Подава ми парче влажен гланциран картон.
— Вижте!
Съвсем ясно се различава ранената и отстрани до нея — дебелата медицинска сестра. Що се отнася до тази същата, снощи тя навярно цялата се е олигавила, като е забелязала, че не се появявам на нощната среща. Какво пък! Разочарованието е пътят на опита!
— Добра работа! — казвам на моя другар. — Има ли начин да се изпрати тази снимка в Лондон?
— Разбира се…
Вземам снимката и с червен молив написвам на гърба й: „КОЙ Е ТОВА?“
— Изпратете и една-две думи, за да ги осведомите относно моето идване. Безполезно е да разправяте за кашите ми с Гестапо…
— Не се притеснявайте! — усмихва се Буржоа. — Ще минете оттук да си получите отговора на вашето послание!