Най-сетне се чуват стъпки. Влачещи се, тежки и успокояващи.
— Отворете! — казва ми домакинята — Аз съм.
Тя държи електрическо фенерче и се усмихва.
— Силно се разтревожихте, а? За щастие те не бяха сигурни, дали малчуганите точно вас са видели да се разхождате по улицата… Разпитаха ме, казах им, че наистина няколко минути по-рано ми се е сторило да мяркам някаква двойка, отговаряща на вашето описание. Те ми повярваха и си тръгнаха.
Протягам й ръка.
— В цялото кралство Белгия вие сте най-прекрасната и добра жена, госпожо…
— Брукер.
Потрепервам.
— Как казахте?
— Брукер.
— Дявол да го вземе! На коя улица се намираме?
— На улица „Шарльоруа“.
Иди че повярвай, както разправяла една млада булка! Случайността е най-загадъчното нещо у хумористите. Ние сме на адреса, който ми е посочил Буржоа.
— Невероятно! — казвам.
— Кое е невероятно?
— Преди малко телефонирах на един приятел, за да му кажа, че ни преследват и да му поискам адреса на някое скривалище. Знаете ли какво ми отговори? Да отида при госпожа Брукер на улица „Шарльоруа“ и да й кажа: „Малък дъжд убива голям вятър“. И именно от вас телефонирах!
Двете жени надават такива възклицания, че внушават респект. Да, когато случайността е голям майстор и всичко останало!…
— Останете тук, колкото искате! — ни казва добродушната дебелана. — Ще отида да ви потърся нещо за хапване.
Тази старуха е толкова храбра, че аз направо й скачам на врата.
Женища като нея трябва да ги има на дузина по тринайсет, аз ви го казвам!
Когато най-накрая пожелаваме лека нощ на мама Брукер, в стаята настава странна тишина.
— Вижте какво, Лора, вие ще спите на кревата.
— Ами вие?
— Аз ли, ами аз… аз ще къртя на земята, на някоя постелчица.
ГЛАВА XV
Не зная дали ви се е случвало да прекарвате нощта в някоя миниатюрна стаичка в компанията на гадже, с което се познавате само от няколко часа. Кълна ви се, че това поражда странни впечатления.
Чувството за сигурност, което изпитвам, ми позволява да изпитвам и още нещо — по-сложно. Увил се в платчето, аз все не успявам да прогоня от куфелницата си силуета на малката Лора.
Как само е изваяна тази кукличка!
Представям си прекрасното й телце, съсипано от умора, гърдите й, които се повдигат… Даже ми се струва, че тя има най-красивите гърди в Брюксел. Дишането й ме кара да си представя нейната уста… Устните й са сензационни!
Обръщам се и се преобръщам на земята.
— Не спите ли? — прошепва тя.
— Не.
— Не ви е удобно на пода!
— О, имало е и по-лоши моменти…
Тишина. Тишина, която скърца в ушите ни като лошо смазана макара.
Изправям се на колене и се приближавам до кревата, воден от нейната топлина. Лекичко протягам треперещи ръце.
Тя се сепва.
— Но какво правите?
И тогава, ако щете ми вярвайте, но аз — Сан Антонио — големият храбрец, главатарят на главатарите, коцето на всички коцета; аз се разтапям като ученик. Започвам да блея:
— Лора… Лора…
С толкова несигурен глас, че той се запъва нейде из гръцмуля ми.
Тя говори несвързано:
— Сан Антонио! Моля ви… моля ви… И твърдо ме отблъсква.
Несъмнено аз не съм нейният тип. А може би в сърчицето си тя има някой Валентино, на когото държи да остане вярна?
Опечален от главата до петите, измърморвам:
— Извинето ме, Лора!
И отново като помияр се свивам на платчето.
Свивам си коленете до тялото и се опитвам да откъртя дълбоко. Странно нещо — постигам го без затруднения.
Не знам от колко време хъркотя, когато нещо ме кара да подскоча.
Това нещо са чифт устни, положени върху моите.
„Виж ти! — казвам си. — Красивата андалузка е променила намерението си.“ Но въобще не си мислете, че съм изненадан от това. От опит знам, че като сифилис по духовниците хубавите жени се лепят по мъжете, които не настояват.
Наистина, следвайте съвета ми, приятелчета: никога не настоявайте! Нали виждате, не направих на Лора серенада и тя не можа да заспи. Ето я сега как се увива около мене като бръшлян по стволове.
Не знам дали стаята на мама Брукер е под нашата. Ако е така, тя навярно си е казала, че тайните агенти не са чак толкова потайни, колкото изглеждат.
Каква олелия само, момчета!
Когато на другия ден се събуждаме, вече е късна утрин. Някой чука на вратата.
Разпознавам гласа на Буржоа, който казва:
— Аз съм, мили мои, отворете!
Нахлузвам едни гащи и придърпвам чаршафа върху голотиите на Лора.