Дръпвам резето и Буржоа се появява. Сащисан, той гледа партакешите ни, натрупани накуп по пода. Царящата бъркотия не оставя никакво съмнение за онова, което е ставало в бърлогата.
— Значи така! — казва той.
Лора извръща глава, почервеняла от срам. А на мен ми е толкова смешно, все едно че съм момчето, рекламиращо хилещи се ластици.
— Здрасти, Буржоа — казвам. — Не се кокорете така, приятелю, ще ме накарате да повярвам, че вашето татенце нищо не ви е казало, когато сте навлезли в пубертета.
— Лора! — измърморва той недоверчиво. — Непорочната Лора!
Той наистина изглежда объркан.
Ако двамата с него бяхме сами, един път завинаги щях да му раздуя за привидната непорочност на гаджетата. Но се страхувам да не ме вземат за глупак, затова се включвам в играта, като въздъхвам.
— Какво да се прави, когато човек е изживял моменти като вчерашните, се чувства обвързан с някаква невидима верига…
Буржоа може да е Суперменът на Съпротивата, но като любовчия е еволюирал колкото порция сирене. Въпреки че моята фраза е в духа на неговия „Еко дьо ла Мод“, тя отдалече го кара да се разциври.
Той ни стиска ръцете.
— Да, деца мои — пелтечи. — Това е прекрасно! Целият град говори за него. Гестапо е в шах от двойка смелчаци! А това е подвиг, подвиг, който ще се впише със златни букви в историята на тази война!
Ако не го спра до десет минути, той направо ще изпее „Брабансоната“!
— Оставете! Оставете! — казвам — Нещо ново?
Той се връща пак на нашите грижи.
— Снощи изпратих със самолет вашата снимка и тази сутрин по радиостанцията Лондон ми препрати своя отговор. Ето го:
„СНИМКАТА НА ЖЕНА Е ТАЗИ НА ЕЛЗА МАУРЕР, АВСТРИЙСКА ШПИОНКА, ИЗВЕСТНА ПОД НОМЕР ВН — 78“
Шпионка! Девойчето-камера! Шпионка! Че е изненада — изненада е!
— Признавам, че вече нищо не чаткам — казвам на моите другари. — Защо това момиче е действало но такъв начин? Защо тя ми предаде тази снимка? И ако принадлежи към немските тайни служби, защо я пречукаха?
Размишлявам.
— Вярно е едно от двете неща — продължавам. - Или става въпрос за някакво объркване от страна на английските служби — в което се съмнявам, тъй като британците никога не твърдят нещо, в което не са сигурни, или пък тя е решила да си промени мнението… Може би бъдещето ще ни разкрие истината…
Ние подробно разказваме на Буржоа за нашите вчерашни приключения.
— Виждате — заключавам. — Не си губих напразно времето, тъй като разбрах кой е човекът, виновен за прословутите ИЗТИЧАНИЯ на информация.
— Но аз никога нищо не съм му казвала, кълна ви се! — вика Лора. — Не би могло да има „изтичания“ на информация, защото напротив, той ми доставяше сведения!
— Тръгвайки от вас, той е могъл да стигне до другите и да ги постави под наблюдение. Този хитрец ми изглежда страшно ловък и опитен!
— Но не — възразява Буржоа. — Ако той, както вие казвате, е „стигнал“ до другите, ние щяхме да сме арестувани.
Той още не е довършил, когато майка Брукер се появява.
— Голямо нещастие, голямо нещастие — циври тя. — Германците са арестували нашите приятели; всичките шестима са били задържани тази нощ!
Аз се обръщам към Буржоа:
— Значи вие не сте предупредили вашите сътрудници, както ви бях посъветвал да направите?
— Беше много късно, вчера те имаха поръчение. Преди да се приберат у дома, те трябваше да минат през мене и да ми се обадят.
— Какво беше това поръчение?
— Да се открие корабчето, превозващо живак от Норвегия за Германия.
— Къде са били арестувани? — питам, гледайки дебелата кабаретна лелка.
— Във влака, между Брюксел и Брюж.
— Дявол да го вземе! Както предполагах, Тиери е имал тяхното описание. След като е видял, че ние му се изплъзваме от ръцете, той е дал нареждане да се арестува цялата тайфа, като нашироко е разпространил описанието им.
Хълцайки, Лора се хвърля по корем на кревата.
— Станало е по моя вина! — подсмърча тя. — Аз се запознах с този мръсник!
— Не, не е така — казвам й. — Той се е запознал с вас. Този юначага е хитър като лисица!
— Все пак — тъжно промърморва Буржоа — вие нищо не сте направили, без да ме предупредите, Лора, вие не носите никаква отговорност.
Избухвам:
— Пусто да опустее, дано! Значи и в Белгия са толкова тъпи, колкото и във Франция! Мислите ли, че сега е моментът да се говори за отговорност и други дивотии? Тези шест момчета са ги сгащили вече. Трябва да видим как можем да ги измъкнем…
— Браво! — вика майчето Брукер.
Със своите сто и десет кила тя все още е най-енергичната.
ГЛАВА XVI
Питам Буржоа:
— Все пак вие сигурен ли сте, че сте в безопасност? Няма логика, че след като е арестувал другите благодарение на Лора, да не арестува и вас?