— Така е, защото ние имахме специални системи за свързване — отговаря той. — Моите сътрудници никога не са идвали у дома. Срещите ни ставаха поотделно с всеки в една църква.
— И именно поотделно те са били проследени. В такъв случай защо да не си представим, че и вие самият сте бил разкрит?
Въпреки сериозността на момента Буржоа се усмихва, гледайки Лора:
— Срещахме се в стаичката за изповед — обяснява той. — Преоблечен като свещеник, аз разговарях с всеки един от моите грешници. Брат ми е свещеник в една от енорийските църкви в Брюксел и именно благодарение на него успях да въведа тази система.
Гледам го с голямо възхищение.
— Браво! — оценявам заслугите му. — Това е една добра комбина. По този начин докато не докажат противното, могат да си помислят, че работата ви е чиста и толкова по-добре! Вие веднага ще се върнете у вас и ще се опитате да разберете къде са арестувани вашите приятелчета. Когато получите сигурни сведения, предупредете ме. Действайте бързо, защото вече ми изтръпнаха краката.
Той духва, последван от дебелата кабаретна лелка, и аз отново поставям в хоризонтално положение дървеното резе на вратата. След което също заемам хоризонтална позиция, защото тя е най-добрата, когато на човек не му остава нищо друго освен да чака развоя на събитията.
Лора хълца до мене.
Хващам я за раменете. Докосването до нейната гореща гола плът ме кара да потреперя. Но както винаги, не издавам нищо от моето вълнение.
— Недей да се косиш, гълъбице моя, това с нищо няма да помогне!
— Въпреки всичко — въздиша тя. — Моите другари, толкова… мили, толкова смели…
— Ще ги измъкнем оттам.
Забележете, че подхвърлям това, без да му придавам значение, все едно че изтръсквам със средния пръст някаква сламка, гъделичкаща ми носа.
Но Лора подскача и сяда в леглото. Тя не е взела мерки за гърдите си, които агресивно се възправят под носа ми така, че ще ми изтекат зъркелите.
— Ще можеш ли да ги измъкнеш?
Откривам в гласа й предизвикателство.
Всички трътки са една и съща стока. Винаги действат така, като че ли сте някакво кичурче проядени космалаци, останали накачулени по зъбците на стар гребен.
— Ти се съмняваш дали аз съм способен на това? - присмивам се. — Не знам вече какво трябва да ти демонстрирам, за да ти докажа, че съм от тоя вид двуноги, които са способни на всичко.
— Вярно е — мънка Лора. — Ти си страхотен, скъпи!
Към обяд майчето Брукер ни вика. Тя е затворила бирената си фабрика и ни е приготвила подкрепителна закуска. И тримата хапваме в кухничката. По някакъв начин тя е скътала бутилка бургундско вино. Спомнете си, че вместо на тавана аз бих искал да се скрия в мазето й. Тогава със сигурност ще има изневери на Лора… Тъкмо довършваме гроздето, когато Буржоа отново се връща. Той е обезпокоен и целият е почервенял.
— Някаква издънка от ваша страна? — питам го.
— Не — казва той, поклащайки глава. — Пълно спокойствие. Имам подробности по арестуването на другарите. Наистина са ги арестували във влака между Брюксел и Брюж, затворили са ги в едно училище, което сега се използва от Гестапо. За нещастие тези места се охраняват толкова добре, че нищо не може да се предприеме.
— Винаги нещо може да се предприеме, вчера за сетен път го доказах.
Сега обаче моят ентусиазъм въобще не е споделен.
Новините са толкова лоши, че не остава място за надежда.
— Дявол да го вземе! — викам — Вие за Тартарен5 ли ме вземате? След като ви казвам, че ще се заловя с тази толкова рискована работа, значи, че ще го направя, и то още сега. Буржоа, бяхте ми казали, че брат ви е свещеник. Коя е неговата енорийска църква?
Шефът ми обяснява къде е.
— Това къде се намира?
— В северните покрайнини.
— O.K., среща при него след един час.
— Какво?
— А?
— Той иска да излезе навън?
Всичките тези възклицания ме дразнят.
— Да не би да си мислите, че ще си играя на барометър до края на войната? Можете ли да ми предложите някакъв патлак?
Мамчето Брукер бърка в кутията на своя радиоприемник и вади оттам един 6/35-милиметров, доста употребяван модел.
— Това върши ли ви работа?
Оглеждам оръжието.
— Без да се сърдите, госпожо, тая бракма не струва повече и от тирбушон, но ще се задоволя и с нея.
Пъхам пищовчето в джоба на панталоните си.
— Отлично — казвам. — А сега ми трябва един чувал с въглища.
— Един какво?
— Един чувал с въглища, знаете ли какво е?
— Пълен?
— Естествено, пълен!
— В мазето има — казва дебеланата.