Спокойно действам по тоя начин. Ефектът е великолепен.
Тиери подскача и забожда нос. Как смятате, че няма да се оправя с волана и да натисна спирачката? Правя образцово спиране. Поглеждам Тиери. Куршумът не само го е одраскал, но е проникнал съвсем леко под темето. Той кърви като пор.
Развързвам колана на расото и му спъвам краката, после смъквам и неговия колан, за да му овържа ръцете. Така няма да е в състояние да прави бели.
— Бедни глупако! — мърморя, като го гледам. - Мислеше се за силен, а?
Правя един полукръг. Доволен съм от себе си, но доста затруднен все пак, защото се питам къде бих могъл да замъкна плячката си.
Наистина не върви да правя подарък на мамчето Брукер, а няма да е разумно да го водя при Буржоа, колата е немска таратайка, която много скоро ще бъде открита.
Забелязвам едно малко кафене край пътя. Спирам колата на известно разстояние така, че съдържателите на заведението да не могат да й видят номерата, после се катапултирам в заведението.
— Какво да бъде, господин свещеник?
За малко да се обърна и да видя на кой свещеник говори кръчмарят. За щастие се усещам навреме.
— Една халба бира, ако обичате. Може ли да телефонирам?
Той ми посочва апарата, закрепен на стената. Кофти е, че няма кабина, ще съм принуден да разтягам лакардията пред храбреца от кръчмата.
— Ало! Буржоа?
— Кой е?
— Свещеникът Антоан.
— А!
— Бих искал да ви поверя един от моите грешници. Къде мога да го откарам, за да е на спокойствие? Той има нужда от почивка. Преживял е шок, нещастникът… силен шок.
— Доведете го в склада ми на улица „Слакен“ 16.
— Много добре, вие ще дойдете ли там?
— Веднага.
Обръщам се към съдържателя:
— Ей, шефе, колко ви дължа за тая римска оргия? — пита абат Сан Антонио слисания клетник.
ГЛАВА XVIII
Складът на Буржоа е един вид огромен хангар, намиращ се на спокойна уличка, заобиколена от вилички.
Той ме чака. Този тип е съвсем изряден по въпроса за срещите.
Натискам продължително клаксона и той отваря двойното дървено крило. Влизам с каруцата в хангара. Нощта е черна като катран и евентуалните минувачи не могат да видят, че става въпрос за немска таратайка.
Вадя пакета от колата.
Тиери е дошъл в съзнание и прави странни физио-мутри.
— Буржоа — казвам, — представям ви прословутия Тиери.
Моят другар свива юмруци.
— Негодник! — скърца той.
Развързвам пергелите на швабата и го помъквам към дъното на склада.
— Може ли да използваме един от тези столове?
— Разбира се — съгласява се Буржоа.
Поставям Тиери да седне и го завързвам за стола.
От опит знам, че няма нищо по-покваряващо от това да те овържат в такава поза.
— А сега, Тото — казвам, — мисля, че е дошъл моментът да си поговорим чистосърдечно. Ето как аз виждам нещата: заради тебе вчера нашите другари са били арестувани. Ние държим на тях и те молим тутакси да ги освободиш. Виждаш, че аз не се разпростирам надълго и нашироко; излишно е да ковем поезия — бляскавите приказки не са в стила на заведението. Така че трябва да избереш — или се съгласяваш и в такъв случай още тази нощ те изпращаме в Лондон като затворник; или отказваш и тогава утре сутринта ония от чистотота ще те съберат с изхърления от къщите боклук. Чаткаш ли?
Вечната негова усмивчица.
— Хайде, давай — казва той. — Мисля, че няма да видя изгрева утре сутринта…
— Значи отказваш?
— И още как!
Завъртам се два-три пъти около него, като размишлявам.
— Тъпо е, да знаеш. Не говоря за загубата на живот, ами за това, че честни люде като мен биват подтиквани да ви обработват телесата. Изпитвам отвращение да нарязвам добродушковци, обаче когато кожата на шест човека е на теглилка, тогава няма никакво колебание…
— Мъчение значи, а? — присмива се той. — Разбирам, даже, без да приказвам на вятъра, съм специалист по тоя въпрос.
— Мислиш си, че няма да пропееш?
— Аз не мисля, аз съм сигурен.
— Никога не дрънкай такива работи. Никой не може да бъде сигурен, че няма да проговори, когато го измъчват. Това е въпрос на време, на време и на въображение…
— Добре, тогава опитайте…
Да, господинът е храбрец! Буржоа и аз си разменяме възхитени погледи. Готино е да срещнеш смел човек. Опечален, аз въздъхвам. Не се чувствам във форма да нарежа на кръгчета някой чешит. Виждал съм истински бандити, които щом са решили да не си отварят устата, не проговарят и това е. И на гръмоотвод да ги сложите, нищо няма да ви кажат, дори и името на онова гадже баба им. После изведнъж ми идва до гуша!
Без майтап! Няма да си вадя душицата, я!… Той за какъв се мисли тоя бунак — за съперник на Свети Франциск Азиски или обикновен мръсник, който сам си призна, че е измъчвал и колил патриотите?